Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 42

— Коя сте вие? — попита я Себастиан.

— Лейди Вирджиния Фенуик. А ти кой си, младежо?

— Себастиан Клифтън.

— А, да. Баща ти успя ли най-сетне да намери училище, което да те приеме?

— През септември отивам в „Бийчкрофт Аби“ — отвърна Себастиан.

— Не е лошо училище — отвърна Вирджиния. — Но едва ли може да се нарече елитно. И тримата ми братя учиха в „Хароу“, също като предишните седем поколения Фенуик.

— А вие къде сте ходили на училище? — попита Себастиан и точно в този момент Джесика дотича при тях и го попита:

— Видя ли Констабъл, Себ?

— Момиченце, не ме прекъсвай, докато говоря — каза Вирджиния. — Това е ужасно невъзпитано.

— Извинете, мис — каза Джесика.

— Не съм „мис“. Винаги се обръщай към мен с „лейди Вирджиния“.

— Видяхте ли Констабъл, лейди Вирджиния? — попита Джесика.

— Видях го. Стилът му е същият като в трите му картини от фамилната ми колекция. Но не е от същата класа като Търнър. Чувала ли си за Търнър?

— Да, лейди Вирджиния — каза Джесика. — Джоузеф Милорд Уилям Търнър, може би най-големият акварелист на своето време.

— Сестра ми е художничка — каза Себастиан. — Мисля, че е добра поне колкото Търнър.

Джесика се изкиска.

— Извинете го, лейди Вирджиния. Според мама той има склонността да преувеличава.

— Явно — отбеляза Вирджиния и ги остави, за да намери Джайлс, тъй като й се струваше, че е време гостите да си вървят.

Джайлс изпрати викария до изхода, което беше прието от гостите като напомняне, че е дошло време всички да си тръгват. Когато затвори вратата след последните, Джайлс въздъхна с облекчение, върна се в салона при близките си и каза:

— Е, мисля, че мина добре, като се имат предвид обстоятелствата.

— Един-двама от събралите се го приеха повече като пиршество, отколкото като помен — каза Вирджиния.

— Друже, какво ще кажеш да се преоблечем за вечеря? — обърна се Джайлс към Хари. — Вирджиния е доста чувствителна към подобни неща.

— Не можем да си позволим да нарушаваме стандартите — обади се Вирджиния.

— Дори баща ми едва ли би могъл да ги наруши повече — каза Грейс, при което Хари едва не се изсмя. — Но се боя, че ще трябва да минете без мен. Трябва да се връщам в Кеймбридж, защото ме чака работа. Пък и дойдох облечена за погребение, а не за официална вечеря — добави тя. — Не си правете труда да ме изпращате.

Когато Хари и Ема слязоха за вечеря, Джайлс чакаше в салона.

Марсдън им наля сухо шери и излезе, за да провери дали всичко върви по график.

— Тъжен повод — каза Хари. — Да пием за великата лейди.

— За великата лейди — казаха Джайлс и Ема и тримата вдигнаха чаши точно когато Вирджиния влизаше в салона.

— Да не би случайно да говорите за мен? — попита тя без капка ирония.

Джайлс се разсмя, а Ема можеше само да се възхити на великолепната копринена рокля на Вирджиния, която успяваше да заличи всички спомени от траурното й настроение. Вирджиния докосна огърлицата си с диаманти и рубини, за да е сигурна, че Ема няма да пропусне да я забележи.

— Прекрасен накит — отбеляза Ема, докато Джайлс подаваше на Вирджиния джин с тоник.