Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 39

Джефри Арчър

Всеки ден Джесика рисуваше за баба си нова картина и я оставяше в болницата всяка сутрин преди Хари да я откара на училище. Към края на срока стените на личната й галерия бяха почти изцяло заети.

Джайлс пропусна няколко тридневни заседания, Грейс — безчет лекции, Хари — безкрайни срокове, а Ема понякога не успяваше да отговори на ежеседмичните писма на Сайръс Фелдман. Елизабет обаче чакаше с огромно нетърпение срещите си със Себастиан. Хари не беше сигурен на кого се отразяват по-добре тези свиждания — на сина му или на тъща му.

На Себастиан му се наложи да кандидатства в Бристолската гимназия, докато животът на баба му постепенно угасваше.

Резултатът бе точно такъв, какъвто беше предсказал директорът на „Сейнт Бийд“ — смесен. Резултатите му по латински, френски, английски и математика бяха на нивото за стипендиант, но в същото време той едва успя да прескочи бариерата по история, на косъм не взе географията и изкара само 9 точки по естествени науки.

Д-р Хедли се обади на Хари в Барингтън Хол минути след като резултатите бяха изложени на училищното табло.

— Поговорих с Джон Гарет, моя колега в Бристолската гимназия. Напомних му, че Себастиан е изкарал сто точки по латински и математика и почти със сигурност ще получи стипендия, когато дойде време да продължи в университета.

— Можехте също да му напомните, че с чичо му сме възпитаници на гимназията, както и че дядо му, сър Уолтър Барингтън, е бил председател на настоятелството.

— Не мисля, че е нужно да му се напомня това — рече Хедли. — Все пак ще посоча, че бабата на Себастиан е била в болница, докато той се е явявал на изпитите. Остава ни само да се надяваме, че ще оправдае очакванията ми.

Така и стана. Д-р Хедли се обади на Хари в края на седмицата и му съобщи, че директорът на Бристолската гимназия ще посъветва настоятелството Себастиан да бъде приет за есенния срок въпреки провала му на два изпита.

— Благодаря ви — каза Хари. — Това е първата добра новина, която чувам от седмици.

— Но — добави Хедли — той ми напомни, че крайното решение е на настоятелството.

Хари беше последният, който посети Елизабет онази вечер, и тъкмо се канеше да си тръгне, когато тя прошепна:

— Скъпи, можеш ли да останеш още мъничко? Искам да обсъдя нещо с теб.

— Разбира се — отвърна Хари и отново седна на ръба на леглото.

— Прекарах сутринта с фамилния ни адвокат Дезмънд Сидънс — каза Елизабет бавно. — Исках да ти кажа, че оставих ново завещание, защото не мога да понеса мисълта, че онази ужасна жена Вирджиния Фенуик ще сложи ръка върху нещо мое.

— Не мисля, че това вече е проблем. Не сме виждали и чували Вирджиния от седмици, така че предполагам, че всичко е приключило.

— Причината да не сте я виждали и чували от седмици, Хари, е защото тя иска да повярвам, че всичко е приключило. Не е случайно, че тя изчезна от сцената само дни след като Джайлс научи, че не ми остава да живея дълго.