Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 37

Себастиан чу как ключалката изщрака. Стана, отиде до бюрото на управителя, взе една книга, върна се на канапето и се зачете. Беше стигнал до девета страница и Ричард Хани започваше доста да му харесва, когато вратата се отвори и управителят се появи отново с тържествуваща усмивка.

— Ето го, главен инспектор. Хванах го на местопрестъплението.

Главен инспектор Блейкмор се опита да запази сериозна физиономия, когато управителят добави:

— Има нахалството да твърди, че книгите били на баща му.

— Не е излъгал — каза Блейкмор. — Това е момчето на Хари Клифтън. — Погледна строго Себастиан и добави: — Но това не е извинение за постъпката ви, млади момко.

— Дори баща му да е Хари Клифтън, аз съм на една лира и осемнайсет шилинга загуба — каза управителят. — Какво смятате да правите? — И посочи обвинително Себастиан.

— Вече се свързах с мистър Клифтън, така че скоро ще научите отговора на този въпрос — отвърна Блейкмор. — Съветвам ви, докато го чакаме, да обясните на сина му икономическите принципи на книгоразпространението.

Малко засрамен, управителят се опря на ръба на бюрото си и каза:

— Когато баща ти напише книга, издателите му плащат предварително, след което и допълнителен процент от коричната цена на всяка продадена бройка. Предполагам, че в случая с баща ти става въпрос за около десет процента. Издателят трябва да плаща също на своите разпространители, на редакторите и останалия си екип, на печатницата, както и за реклама и разпространение.

— А колко плащате вие за всяка книга? — попита Себастиан.

Блейкмор с нетърпение зачака отговора на книжаря.

Управителят се поколеба.

— Около две трети от коричната цена.

Себастиан присви очи.

— Значи баща ми получава само десет процента от всяка книга, а вие си слагате в джоба трийсет и три?

— Да, но трябва да плащам наема и таксите, както и надниците на подчинените си — обясни управителят.

— Значи на баща ми ще му излезе по-евтино просто да възстанови книгите, вместо да ви плаща коричната цена, така ли?

На главния инспектор му се прииска сър Уолтър Барингтън все още да беше жив. Този разговор щеше страшно да му хареса.

— Бихте ли ми казали, сър, колко книги трябва да бъдат възстановени? — продължи Себастиан.

— Осем с твърди корици и единайсет с меки — отвърна управителят, докато Хари влизаше в кабинета.

Главен инспектор Блейкмор му обясни какво се е случило и добави:

— Няма да наказвам момчето за кражба в този случай, мистър Клифтън, а само ще го предупредя. Оставям на вас да се погрижите да не постъпва така безотговорно в бъдеще.

— Разбира се, главен инспектор — отвърна Хари. — Изключително съм ви благодарен и ще помоля издателя да достави книгите незабавно. А ти, момчето ми, оставаш без джобни, докато не възстановиш и последното пени — добави той, обръщайки се към Себастиан.

Себастиан прехапа устна.

— Благодаря, мистър Клифтън — каза управителят и малко притеснено добави: — Така и така сте тук, сър, та се питам ще бъдете ли така добър да подпишете останалите книги?

Когато постъпи в болница за преглед, Елизабет се опита да увери Ема, че няма за какво да се безпокои и че не е нужно да казва на Хари и децата, защото само щяла да ги разтревожи.