Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 38

Самата Ема определено се разтревожи и веднага щом се върна в Барингтън Хол, се обади на Джайлс в Камарата на общините и на сестра си в Кеймбридж. Двамата моментално зарязаха всичко и хванаха първия влак за Бристол.

— Надявам се, че не съм ви изгубила времето — каза Ема, когато ги посрещна на Темпъл Мийдс.

— Аз пък се надявам да си ни изгубила времето — отвърна Грейс.

Джайлс беше потънал в мисли и само се взираше през прозореца на колата.

Още преди мистър Лангбърн да затвори вратата на кабинета си, Ема усети, че новината няма да е добра.

— Иска ми се да имаше лесен начин да ви го съобщя — каза той, щом всички седнаха. — Но се боя, че такъв няма. Доктор Рейбърн, който е личен лекар на майка ви от няколко години, е направил рутинен профилактичен преглед и когато получил резултатите, я изпрати при мен за по-обстойно изследване.

Ема стисна юмруци, както правеше като ученичка, когато беше нервна или в беда.

— Вчера — продължи мистър Лангбърн — получих резултатите от клиничната лаборатория. Те потвърдиха опасенията на доктор Рейбърн. Майка ви има рак на гърдата.

— Може ли да се излекува? — незабавно попита Ема.

— В момента няма лек за пациент на нейната възраст — отвърна д-р Лангбърн. — Учените се надяват на пробив в бъдеще, но се боя, че майка ви няма да доживее този ден.

— Можем ли да направим нещо? — попита Грейс.

Ема се пресегна и хвана сестра си за ръката.

— През това време тя ще се нуждае от цялата любов и подкрепа, която можете да й дадете. Елизабет е забележителна жена и след всичко, през което премина, заслужава нещо по-добро. Но тя не се оплака нито веднъж. Не е в стила й. Типична Харви.

— Колко още ще е с нас? — попита Ема.

— Боя се, че по-скоро седмици, отколкото месеци — отвърна Лангбърн.

— В такъв случай трябва да й кажа нещо — рече Джайлс, който до този момент беше мълчал.

Книжният инцидент, както стана известен в „Сейнт Бийд“, превърна Себастиан от малко саможив и изолиран в нещо като приказен герой и момчета, които преди не биха си направили труда да се занимават с него, започнаха да го канят в бандите си. Хари реши, че това може да се окаже повратна точка, но когато каза на Себастиан, че на баба му й остават само няколко седмици живот, момчето отново се затвори в черупката си.

Джесика беше започнала първата си година в „Ред Мейдс“. Трудеше се много по-упорито от Себастиан, но така и не стана първа по никой предмет. Учителката по изкуство сподели с Ема, че е жалко, че рисуването не е отделен предмет, защото на осемгодишна възраст Джесика показвала повече талант, отколкото самата тя била показала през последната си година в колежа.

Ема реши да не повтаря този разговор пред Джесика, а да я остави с времето сама да открие дарбата си. Себастиан редовно й казваше, че е гений, но какво разбираше той? Себастиан смяташе за гений и Стенли Матюс.

Себастиан се провали на трите предварителни изпита, които се проведоха само няколко седмици преди приемните. Нито Хари, нито Ема намериха сили да го мъмрят, докато беше така притеснен от състоянието на баба си. Всеки следобед след училище Себастиан отиваше с Ема в болницата, настаняваше се на леглото на баба си и й четеше от любимата си книга, докато тя не заспиваше.