Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 36

— Огромно е меко казано — рече Хари.

— Така е — съгласи се директорът.

— Никога ли не правят изключение от правилата? — попита Ема.

— Спомням си само един случай по мое време — каза д-р Хедли. — И той беше за момче, което отбелязваше по сто точки на крикет всяка събота през летния срок.

Хари се разсмя — беше седял на тревата и бе гледал как Джайлс отбелязва точките.

— Значи ще трябва да се погрижим да осъзнае какви ще са последствията, ако не се представи добре на два от задължителните предмети.

— Причината не е в това, че не е умен — каза директорът. — Просто ако някой предмет не му харесва, той се отегчава. Иронията е, че с този талант за езици ще влезе без проблем в Оксфорд. Но преди това трябва да избута приемните изпити за гимназията.

След малко увещания от страна на баща му и значителни подкупи от баба му, Себастиан успя да се изкачи на няколко крачки от дъното по два от трите задължителни предмета. Беше се досетил, че има право да се провали на един, и си избра естествознанието.

В края на втората година директорът беше уверен, че с още малко усилия момчето ще получи необходимата оценка по пет от шестте изпита. Той също беше отписал естествознанието. Хари и Ема започнаха да се чувстват малко по-обнадеждени, но въпреки това продължаваха да се опитват да държат Себастиан във форма. И директорът може би щеше да се окаже прав в оптимистичната си преценка, ако не бяха двата инцидента, случили се на Себастиан през последната година.

8.

— Това книга на баща ти ли е?

Себастиан погледна купчината романи, изложени на витрината на книжарницата. Надписът над тях гласеше: „Нищо спечелено“ от Хари Клифтън. „Най-новите приключения на Уилям Уоруик“.

— Да — гордо отвърна Себастиан. — Искаш ли една?

— Да — каза Лу Ян.

Себастиан влезе в книжарницата и приятелят му го последва. На една маса до входа имаше купчина от последната книга на баща му с твърди корици, заобиколена от бройки с меки корици на „Случаят със слепия свидетел“ и „Нищо рисковано“ — първите два романа от серията за Уилям Уоруик.

Себастиан даде на Лу Ян и трите книги. Към двамата бързо се присъединиха неколцина съученици и Себастиан даде и на тях по една бройка от последната книга, а в някои случаи и от другите две. Докато купчината бързо се стопяваше, мъж на средна възраст изскочи иззад тезгяха, сграбчи Себастиан за яката, дръпна го от масата и викна:

— Крадец!

— Не съм крадец — отвърна Себастиан. — Това са книги на баща ми!

— Така значи — каза мъжът, помъкна протестиращия Себастиан към дъното на книжарницата и се обърна към помощника си: — Обади се в полицията. Хванах го на местопрестъплението.

Приятелите му побягнаха.

Вкара Себастиан в кабинета си и го бутна да седне на едно старо канапе с пълнеж от конски косъм.

— И да не си мръднал — каза той, излезе и затвори вратата.