Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 34

— Защо? — попита Джесика.

— Наистина, защо? — попита и Ема.

Когато първият учебен ден най-сетне дойде, Ема се взираше в сина си и се чудеше къде са отлетели годините. Себастиан беше с червено сако, червено кепе и сиви къси панталони. Обувките му бяха лъснати до блясък. Е, поне за първия учебен ден. Джесика стоеше на прага и махаше за довиждане, докато колата се отдалечаваше по алеята към портала. След това седна на горното стъпало и зачака Себастиан да се върне.

Себастиан беше помолил майка му да не идва в училище и когато Хари го попита защо, отвърна:

— Не искам другите момчета да видят как мама ме целува.

Хари беше готов да поспори с него, ако не си бе спомнил собствения си първи ден в „Сейнт Бийд“. С майка му бяха взели трамвая от Стил Хаус Лейн и той бе помолил да слязат една спирка по-рано и да извървят останалото разстояние, та момчетата да не разберат, че нямат кола. И когато се намираха на петдесетина крачки от училищните порти, тя го целуна, но той бързо се сбогува и я остави да стои там. Когато приближаваше за първи път „Сейнт Бийд“, видя как бъдещите му съученици слизат от файтони и автомобили, а един пристигна дори с „Ролс-Ройс“, каран от шофьор с ливрея.

Първата му нощ далеч от дома бе трудна, още повече че за разлика от Джесика той никога не бе спал в една стая с други деца.

Съдбата обаче се беше оказала благосклонна към него, защото леглото му се оказа между това на Барингтън от едната страна и на Дийкинс от другата. Не беше такъв късметлия по отношение на префекта на спалното. Алекс Фишър го пердашеше с пантоф почти всяка нощ през първата седмица поради единствената причина, че Хари бе син на пристанищен работник и следователно не заслужаваше да учи в същото училище като Фишър, син на агент на недвижими имоти. Понякога Хари се питаше какво ли е правил Фишър след завършването на „Сейнт Бийд“. Знаеше, че Джайлс се е сблъскал с него през войната, когато двамата се оказали в един и същи полк в Тобрук, а също и че Фишър живее в Бристол: неотдавна се бяха направили, че не се познават, на едно събиране на випускниците на „Сейнт Бийд“.

Поне Себастиан щеше да пристига с автомобил и нямаше да страда от „проблема Фишър“, защото всяка вечер щеше да се връща в Барингтън Хол. Въпреки това Хари подозираше, че за сина му „Сейнт Бийд“ няма да е по-леко изживяване, отколкото за самия него, та дори причините за това да са съвсем различни.

Щом стигнаха до училището, Себастиан изскочи още преди колата да е спряла. Хари загледа как синът му изтичва през портала и изчезва в масата червени сака, за да стане неразличим от другите сто момчета. Изобщо не погледна назад. Хари подкара бавно обратно към Барингтън Хол и се замисли за следващата глава на новата си книга. Време ли беше Уилям Уоруик да бъде повишен?

Джесика все така седеше на горното стъпало и когато Хари слезе и й се усмихна, първите й думи бяха:

— Кога ще дойде Себ?

Всеки ден, докато Себастиан беше на училище, Джесика се оттегляше в своя собствен свят. Докато чакаше завръщането му, четеше на Уинстън за други животни — за Мечо Пух и Господин Жабок, за Белия заек, за котарака Орландо и за крокодила, който глътнал един часовник.