Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 26

— Кой е този? — извика някой.

Може би по-малко и от един процент.

След като се озова вътре, дежурният разпоредител го придружи до зелената стая и го запозна с графика.

— Господин Гейбъл ще бъде в ефир в седем и четирийсет. Мел Бланк е след него в седем и петдесет и се надяваме, че вие ще сте в ефир някъде към седем и петдесет и пет, до новините.

— Благодаря — каза Хари, докато сядаше и се опитваше да дойде на себе си.

Мел Бланк цъфна в стаята в 7:30 и погледна Хари, сякаш очакваше той да го помоли за автограф. Господин Гейбъл пристигна с антуража си няколко минути по-късно. Хари се изненада, като видя филмовия идол облечен във вечерен костюм и с чаша уиски. Гейбъл обясни на Мел Бланк, че това не му е сутрешното питие, защото изобщо не си е лягал. Последва смях, докато го отвеждаха, и Хари остана сам с Мел.

— Слушай внимателно Гейбъл — каза Мел. — Щом светне червената лампа, никой, дори присъстващите в студиото, няма да си помисли, че пие нещо различно от портокалов сок. А когато времето му свърши, всички ще искат да видят новия му филм.

Мел се оказа прав. Гейбъл беше изключителен професионалист и заглавието на новия му филм се споменаваше поне веднъж на всеки трийсет секунди. И макар Хари да бе чел някъде, че двамата с мис Търнър не могат да се понасят, Гейбъл говори така добре за партньорката си, че сигурно и най-циничният слушател вече вярваше, че са неразделни дружки. Единствено Натали не изглеждаше доволна, защото Гейбъл пресрочи отреденото му време с четирийсет и две секунди.

Докато траеха рекламите, въведоха в студиото и Мел. Хари научи много от представянето му, по време на което чу на живо Силвестър, Туити Пай и Бъгс Бъни. Най-много обаче го впечатли това, че когато Мат Джейкъбс му зададе явно последния си въпрос, Мел просто продължи да говори и открадна още трийсет и седем секунди от безценното време.

Отново дойде време за реклами и беше ред Хари да бъде поведен към гилотината, където със сигурност щяха да му отрежат главата. Той седна пред домакина и се усмихна нервно. Джейкъбс изучаваше корицата на „Нищо рисковано“ — книгата изглеждаше така, сякаш никога не е отваряна. Джейкъбс вдигна очи и отвърна на усмивката на Хари.

— Когато светне червената лампа, значи сме в ефир — каза той и обърна на първата страница.

Хари погледна часовника в студиото — осем без четири. Заслуша се в рекламата на „Нескафе“, а Джейкъбс си записа нещо в бележника. Рекламата завърши с познатата мелодия и червената лампа светна. Сякаш някой изтри ума на Хари и му се прииска да си е у дома и да обядва с Ема, дори да се изправи срещу хиляда въоръжени немци, вместо пред единайсетте милиона американци, които в момента закусваха в домовете си.

— Добро утро — каза Джейкъбс в микрофона си. — И какво утро само. Първо Гейбъл, после Мел, а в края на сутрешното предаване при нас е специалният ни гост от Великобритания Хари — той бързо погледна корицата — Клифтън. Хари, преди да поговорим за новата ти книга, мога ли да попитам, вярно ли е, че при предишното ти идване в Америка си бил арестуван за убийство?