Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 27

— Да, но… това беше грешка — заекна Хари.

— Всички го казват — със смущаващ смях каза Джейкъбс. — Но моите единайсет милиона слушатели биха искали да научат дали ще се видиш с някогашните си съкилийници, докато си тук?

— Не, не това е причината да съм в Америка — започна Хари. — А заради излизането на моята…

— Е, Хари, споделете какви са впечатленията ви от второто ви идване в Америка.

— Невероятна страна — рече Хари. — Нюйоркчани са невероятно дружелюбни и…

— Дори таксиметровите шофьори?

— Дори таксиметровите шофьори — повтори Хари. — А и тази сутрин се срещнах с Кларк Гейбъл.

— Гейбъл популярен ли е в Англия? — попита Мат.

— Разбира се, много е популярен, също като мис Търнър. Всъщност с нетърпение очаквам да видя новата му лента.

— Тук им викаме филми, Хари, но какво пък толкова. — Джейкъбс замълча за миг и погледна часовника. — Хари, беше чудесно, че ни гостува, и ти желая успех с новата ти книга. След няколко думи от нашите спонсори ще се срещнем отново в осем часа. От мен, Мат Джейкъбс, дочуване и да изкарате един страхотен ден.

Червената лампа угасна. Джейкъбс стана и се ръкува с Хари.

— Съжалявам, че нямахме повече време да поговорим за книгата ви. Корицата много ми хареса.

Ема отпи от сутрешното си кафе и отвори писмото.

Уважаема мисис Клифтън,

Благодаря, че се срещнахте с борда миналата седмица. За мен е удоволствие да Ви съобщя, че решихме да придвижим молбата Ви напред.

На Ема й се прииска незабавно да звънне на Хари, но в момента в Америка беше полунощ, а и тя дори не беше сигурна в кой точно град се намира той.

Имаме няколко подходящи кандидати за Вас и съпруга Ви, някои от които са настанени в нашите домове в Тонтън, Ексетър и Бриджуотър. С радост ще Ви пратя информация за всяко дете, ако бъдете така добра да ме уведомите кой от домовете предпочитате да посетите най-напред.

Искрено Ваш,

Дейвид Слейтър

Телефонен разговор с Мичъл потвърди, че Джесика Смит все още е в дома в Бриджуотър и че той се надява да е сред момичетата, които ще заминат за Австралия. Ема си погледна часовника. Трябваше да чака до дванайсет, преди Хари да й звънне, за да му съобщи новината. След това насочи вниманието си към второто писмо, върху което имаше марка от десет цента. Нямаше нужда да проверява печата, за да разбере кой е изпращачът.

Когато Хари пристигна в Чикаго, „Нищо рисковано“ се намираше на трийсет и трето място в списъка с бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ и Натали вече не поставяше ръка на коляното му.

— Няма нужда от паника — увери го тя. — Втората седмица винаги е най-важната. Трябва обаче да свършим много работа, ако искаме да влезем сред първите петнайсет до следващата неделя.

Денвър, Далас и Сан Франциско им отнеха почти цялата втора седмица, в края на която Хари вече беше сигурен, че Натали е сред онези, които не са чели книгата му. Някои от водещите предавания отмениха интервютата с Хари в последната минута и той започна да прекарва все повече и повече време във все по-малки и по-малки книжарници, където даваше все по-малко и по-малко автографи. Двама собственици на книжарници не му позволиха да прави дори това, защото, както му обясни Натали, не можели да върнат подписани бройки на издателя, тъй като се смятали за повредена стока.