Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 28

Когато кацнаха в Лос Анджелис, „Нищо рисковано“ бе изпълзяла до двайсет и осмо място в списъка и тъй като им оставаше само още седмица, Натали вече не криеше разочарованието си. Започна да намеква, че книгата просто не се купува достатъчно бързо. Това стана още по-явно на следващата сутрин, когато Хари слезе за закуска и откри, че на масата му седи някакъв непознат, който се представи като Джъстин.

— Натали взе нощния полет до Ню Йорк — обясни Джъстин. — Имала среща с друг автор. — Нямаше нужда да добавя, че новият писател явно има повече шансове да се нареди сред първите петнайсет в списъка. Хари не можеше да я вини.

През последната седмица Хари кръстосваше страната, появи се в предавания в Сиатъл, Сан Диего, Рали, Маями и накрая във Вашингтон. Започна да се отпуска без Натали, която непрекъснато да му напомня за списъка, и дори успяваше да спомене „Нищо рисковано“ повече от един път на някои от по-дългите интервюта, макар те да бяха само по местните радиостанции.

Когато се върна в Ню Йорк на последния ден от турнето, Джъстин го настани в един мотел до летището, връчи му билет за икономична класа до Лондон и му пожела успех.

След като попълни формуляра за кандидатстване в Станфорд, Ема написа на Сайръс дълго писмо, в което му благодари за всичко, което бе направил за нея. После насочи вниманието си към обемистия пакет с профилите на Софи Бартън, Сандра Дейвис и Джесика Смит. Нужно й бе да прегледа материалите само повърхностно, за да разбере коя кандидатка предпочита директорката — и това със сигурност не беше мис Дж. Смит.

Какво щеше да стане, ако Себастиан се съгласеше с директорката или — което бе по-лошо — решеше, че предпочита някоя, която дори не влиза в списъка? Ема лежеше будна и й се искаше Хари да й се обади.

Хари си помисли дали да не звънне на Ема, но предположи, че вече сигурно си е легнала. Събра багажа си, за да е готов за ранния полет, легна и се замисли как могат да убедят Себастиан, че Джесика Смит е не само идеалното момиче за негова сестра, но и неговият избор.

Затвори очи, но си даваше сметка, че няма никакъв шанс да заспи, докато климатикът изпълняваше безкраен ритъм, сякаш кандидатстваше за място в „Калипсо“.

Лежеше на тънък дюшек с бучки, положил глава върху дунапренена възглавница, която запушваше ушите му. Тук определено нямаше избор между душ и вана — само умивалник, от крана на който непрекъснато капеше кафява вода. Хари затвори очи и преповтори последните три седмици кадър по кадър, подобно на черно-бял филм. Нямаше цветове. Всичко се оказа една ужасна загуба на време и пари. Налагаше се да си признае, че не го бива за авторски турнета, и щом не можеше да избута книгата си дори сред първите петнайсет след безбройните интервюта и радиопредавания, може би бе време да пенсионира Уилям Уоруик заедно с главен инспектор Дейвънпорт и да си потърси истинска работа.