Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 18

След като си купи „Новият световен ред“, тя се нареди на дългата опашка чакащи за автограф. Когато дойде редът й, почти беше прочела първата глава и се питаше дали Фелдман ще се съгласи да й отдели няколко минути и да сподели възгледите си за бъдещето на британската транспортна индустрия.

Постави книгата на масата пред него и той й се усмихна приятелски.

— На кого да я посветя?

Тя реши да се възползва от шанса.

— На Ема Барингтън.

Той се вгледа в нея по-внимателно.

— Да не би случайно да сте роднина на покойния сър Уолтър Барингтън?

— Аз съм негова внучка — с гордост отвърна Ема.

— Слушах го преди много години да говори за ролята на транспортната индустрия, ако Америка влезе в Първата световна война. По онова време бях студент и за един час научих от него повече, отколкото от преподавателите си за цял семестър.

— Аз също научих много от него — каза Ема и отвърна на усмивката му.

— Толкова много неща исках да го питам — добави Фелдман. — Но той трябваше същата вечер да вземе влака за Вашингтон. Така и не го видях отново.

— Аз също искам да ви питам много неща — каза Ема. — Всъщност по-точно би било „трябва“.

Фелдман погледна опашката зад нея и каза:

— Предполагам, че ще приключа след не повече от половин час. И тъй като тази вечер няма да хващам влака за Вашингтон, може би ще се съгласите да поговорим насаме, преди да замина, мис Барингтън?

4.

— И как е любимката ми Ема? — попита Харолд Гинзбърг, след като посрещна Хари в „Харвард Клуб“.

— Току-що разговарях с нея по телефона — каза Хари. — Праща ви най-сърдечни поздрави и съжалява, че не успя да дойде.

— Аз също. Кажете й, че следващия път няма да приема никакви извинения. — Гинзбърг поведе госта си през салона и двамата се настаниха на явно обичайната му маса в ъгъла. — Надявам се, че „Пиер“ ви допада — каза той, докато келнерът им поднасяше менюто.

— Щеше да е чудесно, стига да знаех как да спра душа.

Гинзбърг се разсмя.

— Може би е трябвало да помолите мис Редууд да ви се притече на помощ.

— Тогава нямаше да знам как да спра нея.

— А, значи вече ви е напълнила главата с приказки колко е важно да вкараме „Нищо рисковано“ колкото се може по-бързо в списъка на бестселърите.

— Невероятна дама.

— Точно затова я направих директор — каза Гинзбърг, — въпреки протестите на няколко директори, които не искаха жена в борда.

— Ема би се гордяла с вас — каза Хари. — И ви уверявам, че мис Редууд ме предупреди за последиците, ако се проваля.

— Типично за Натали. И не забравяйте, че само тя решава дали ще се върнете със самолет, или с гребна лодка.

Хари щеше да се разсмее, но не беше сигурен дали издателят му се шегува.

— Щях да я поканя да обядва с нас, но както вероятно забелязахте, в „Харвард Клуб“ не се допускат жени — каза Гинзбърг. — Не го споменавайте на Ема.

— Имам чувството, че ще ги видите в „Харвард Клуб“ много преди да попаднете на жена в някой клуб за джентълмени на Пал Мал или Сейнт Джеймс.