Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 14

Хари реши да не приближава много мистър Суонсън и остана на няколко крачки от огромното тапицирано с кожа бюро. Макар че директорът беше седнал, Хари виждаше, че не би могъл да закопчае средното копче на спортното си сако. Косата му бе боядисана в черно в опит да изглежда по-млад, но това само го правеше малко нелеп. Какво беше казал Брут за суетата на Цезар? Сложете му венец, възхвалете го като бог и това ще бъде падението му.

Суонсън отвори досието на Брадшоу, прегледа го за няколко секунди, след което вдигна поглед към Хари.

— Виждам, че сте получили шест години за дезертьорство. Досега не бях попадал на подобна присъда.

— Да, сър — отвърна Хари, който не искаше да губи нито миг от безценното време.

— Не си правете труда да ми обяснявате, че сте невинен — продължи Суонсън, — защото това е вярно само за един на хиляда, така че залозите са срещу вас. — Хари неволно се усмихна. — Но ако държите носа си чист — Хари си помисли за тоалетните — и ако не причинявате неприятности, не виждам защо да ви се налага да излежавате целия срок.

— Благодаря, сър.

— Имате ли някакви конкретни интереси? — попита Суонсън, макар да изглеждаше така, сякаш отговорът изобщо не го интересува.

— Четене, изобразително изкуство и хорово пеене, сър.

Директорът го изгледа невярващо, сякаш не бе сигурен дали затворникът не го поднася. Посочи надписа на стената зад бюрото и попита:

— Можете ли да ми кажете продължението на стиха, Брадшоу?

Хари прочете избродирания цитат: „Подигам очи към планините“, и благодари наум на мис Елинор Е. Мънди и дългите репетиции с хора й.

— „Отдето ще ми помощ дойде.“ Псалм сто и двайсети.

Директорът се усмихна.

— Кажете ми, Брадшоу, кои са любимите ви писатели?

— Шекспир, Дикенс, Остин, Тролъп и Томас Харди.

— А от нашите сънародници никой ли не е достоен?

На Хари му се прииска да се наругае на глас заради грешката. Хвърли поглед към запълнената наполовина библиотека на директора.

— Разбира се — рече той. — Франсис Скот Фицджералд, Хемингуей и О’Хенри не отстъпват на никого, но съм на мнение, че Стайнбек е най-добрият модерен американски автор.

Надяваше се, че е произнесъл правилно името. Щеше да се погрижи да прочете „За мишките и хората“ преди следващата си среща с директора.

Усмивката на лицето на Суонсън се върна.

— Каква работа ви определи мистър Хеслер?

— Чистач на крилото, макар че бих предпочел да работя в библиотеката, сър.

— Нима? — рече директорът. — В такъв случай ще се наложи да проверя дали имат свободно място.

И си отбеляза нещо в бележника на бюрото.

— Благодаря, сър.

— Ако има място, ще ви бъде съобщено по-късно през деня — каза директорът, докато затваряше папката.

— Благодаря, сър — повтори Хари. Излезе бързо, осъзнавайки, че е престоял в кабинета повече от отредените му пет минути.

Щом се озова в коридора, дежурният надзирател го върна в крилото. Хари бе благодарен, че Хеслер не се вижда никъде и че чистачите вече са се заели с втория етаж.

Беше изтощен много преди сирената да обяви обедната почивка. Нареди се на опашката в стола и откри, че Куин вече е застанал зад тезгяха и сипва храна на другарите си. В чинията на Хари се появи щедра порция картофи и преварено месо. Той седна сам на дългата маса и зачопли храната си. Боеше се, че ако Хеслер се появи, ще го прати отново в тоалетните и той ще се прости за втори път с храната си.