Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 16

— Хеслер е предложил на директора трима за мястото ми. Твоето име не фигурира в списъка.

— Значи всичко е свършено — каза Хари и се тупна по бедрото. — Ще си остана чистач до края на дните си.

— Не е задължително — отвърна Саватори. — Обади ми се в деня, преди да ме пуснат.

— Но тогава ще е твърде късно.

— Не мисля — каза Саватори без повече обяснения. — А дотогава много внимателно прочети това нещо.

И подаде на Хари дебел том в кожена подвързия, който рядко напускаше библиотеката.

Хари се настани на нара си и отвори заемащия 273 страници затворнически правилник. Започна да си води бележки още преди да е стигнал до страница 6. Планът започна да се оформя в главата му много преди да започне да чете правилника за втори път.

Знаеше, че изборът на подходящ момент е от решаващо значение, и затова трябваше да репетира усърдно и двете си действия — още повече че щеше да бъде на сцената, когато завесата се вдигнеше. Прие, че не може да започне да осъществява плана си преди освобождаването на Саватори, макар вече да имаше назначен нов помощник-библиотекар.

Когато Хари направи генерална репетиция в килията, Куин го обяви не само за параноик, но и за луд, като не пропусна да го увери, че ще изнася второто си представление в карцера.

Директорът правеше месечните си обиколки на всеки блок в понеделник сутрин, така че Хари знаеше, че ще трябва да чака появата му в блок А цели три седмици след освобождаването на Саватори. Суонсън винаги минаваше по един и същи маршрут и затворниците знаеха, че ако искат да отърват кожите, е по-добре да изчезнат веднага щом го зърнат.

Когато в понеделник сутринта Суонсън се появи на горния етаж на блок А, Хари го чакаше с парцал в ръка. Хеслер следваше директора и направи с палката знак на Брадшоу да се разкара, ако му е мил животът. Хари не помръдна от мястото си и се наложи директорът да спре.

— Добро утро, господин директор — поздрави той, сякаш се срещаха най-редовно.

Суонсън беше изненадан, че се е натъкнал на затворник при обиколката си. Изумлението му бе още по-голямо от факта, че затворникът си позволява да го заговори. Вгледа се по-внимателно в Хари.

— Брадшоу, нали?

— Имате добра памет, сър.

— Помня също, че проявявахте интерес към литературата. Много се изненадах, че сте отказали мястото на помощник-библиотекар.

— Мястото изобщо не ми е било предлагано, сър — отвърна Хари. — В противен случай щях да го приема с най-голямо удоволствие — добави той, с което явно изуми директора.

Суонсън се обърна към Хеслер.

— Вие ми казахте, че Брадшоу не иска работата.

Хари се намеси, преди надзирателят да успее да отговори:

— Вероятно вината е моя, сър. Не знаех, че трябва да кандидатствам за мястото.

— Разбирам — рече директорът. — Е, това обяснява нещата. И да знаете, Брадшоу, новият помощник не прави разлика между Платон и Плутон.

Хари избухна в смях. Хеслер стоеше със стиснати устни.

— Добра аналогия, сър — каза Хари, когато директорът опита да продължи. Стори му се, че Хеслер ще се пръсне, когато извади плика от куртката си и го подаде на директора.