Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 12

Колоната спря много преди да стигнат столовата. Хари гледаше дежурните с къси бели престилки, които стояха зад котлоните. Един надзирател с палка и дълга бяла престилка наблюдаваше никой да не получава по-голяма порция от положеното.

— Много се радвам да ви видя отново, мистър Сидел — тихо му каза Пат, когато дойде неговият ред, и двамата се здрависаха като стари приятели.

Този път Хари не видя да се разменят никакви пари, но отсеченото кимане на мистър Сидел показа, че сделката е сключена.

Хари вървеше след Куин и подаваше чинията си също като него. Сложиха му препържено яйце, картофи, които бяха повече черни, отколкото златисти, и полагащите се две филийки баят хляб. Дежурните го гледаха объркано, докато им благодареше, сякаш е гост на чаено парти у местния викарий.

— По дяволите — измърмори Хари, когато последният дежурен вдигна чайника с кафе. — Забравих си чашата в килията.

Дежурният напълни чашата на Куин до ръба.

— Следващия път не я забравяй — подметна Куин през рамо.

— Никакви приказки по опашката! — извика Хеслер и тупна палката си в облечената си в ръкавица ръка.

Куин поведе Хари към една дълга маса и седна срещу него. Хари бе толкова гладен, че погълна всяка трошица. Яйцето бе най-мазното, което бе вкусвал през живота си. Дори се замисли да оближе чинията — и се сети за приятеля си Джайлс и за един друг първи ден.

Когато приключиха петминутната закуска, ги поведоха обратно по виещата се стълба до най-горния етаж. Щом вратата на килията се затръшна зад тях, Куин изми чинията и чашата си, прибра ги прилежно под нара и обясни:

— Когато живееш години наред в такава теснотия, се научаваш да използваш всяко свободно местенце.

Хари последва примера му, като се питаше колко ли време ще мине, преди той да може да научи Куин на нещо. После попита:

— А сега какво следва?

— Определяне на наряди — отвърна Куин. — Аз отивам при Сидел в кухнята, но първо трябва да се погрижим ти да попаднеш в библиотеката. А това ще зависи изцяло от дежурния. Проблемът е, че парите ми свършват.

В същия миг вратата се отвори отново и на прага се очерта силуетът на Хеслер, все така се удряше по дланта с палката.

— Куин — рече той. — Незабавно се яви в кухнята. Брадшоу, отивай на пункт девет при останалите чистачи на крилото.

— Надявах се да работя в библиотеката, мистър…

— Изобщо не ми пука на какво се надяваш, Брадшоу — прекъсна го Хеслер. — Като главен дежурен надзирател на крилото аз определям правилата тук. Можеш да посещаваш библиотеката във вторник, четвъртък и неделя между шест и седем, както всеки друг затворник. Достатъчно ясно ли се изразих?

Хари кимна.

— Вече не си офицер, Брадшоу, а най-обикновен престъпник като всички останали тук. И не си губи времето да си въобразяваш, че можеш да ме подкупиш — добави и продължи към следващата килия.