Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 15

Хеслер не беше дежурен, когато Хари се яви на работа, и заместникът му прати в тоалетните друг новобранец. Хари прекара следобеда в миене на коридори и изпразване на кошчета за боклук. Единствената му мисъл бе дали директорът е наредил да го преместят в библиотеката. Ако не беше, трябваше да се надява на работа в кухнята.

Когато след вечеря Куин се върна в килията, изражението му беше повече от красноречиво. Хари нямаше да работи с приятеля си.

— Имаше свободно място за мияч.

— Вземам го — каза Хари.

— Но когато мистър Сидел предложи името ти, Хеслер отказа. Заяви, че трябва да останеш минимум три месеца чистач, преди да се замисли дали да бъдеш прехвърлен в кухнята.

— Какво му е на този човек? — отчаяно попита Хари.

— Носи се слух, че е кандидатствал за флотски офицер, но се е провалил на приемния изпит и е трябвало да се задоволи с работа в затвора. Затова се налага лейтенант Брадшоу да понесе последствията.

4.

Хари прекара следващите двайсет и девет дни в чистене на тоалетните на блок А и едва когато се появиха следващите новобранци, Хеслер най-сетне го освободи от задължението му и се зае да превърне в ад живота на някой друг нещастник.

— Този проклетник е абсолютен психопат — рече Куин. — Сидел още е готов да ти предложи работа в кухнята, но Хеслер е против.

Хари не каза нищо.

— Но новините не са чак толкова лоши — продължи Куин. — Току-що чух, че помощник-библиотекарят Анди Саватори ще бъде освободен предсрочно. Излиза другия месец. И което е още по-добре, май никой не иска работата му.

— Дийкинс би я поискал — тихо промълви Хари. — И какво трябва да направя, за да я получа със сигурност?

— Нищо. Дори гледай да създадеш впечатление, че не проявяваш чак такъв интерес. И не се пречкай на Хеслер, защото знаем, че директорът е на твоя страна.

Следващият месец се влачеше мъчително, всеки нов ден изглеждаше по-дълъг от предишния. Хари ходеше в библиотеката всеки вторник, четвъртък и неделя между шест и седем, но старшият библиотекар Макс Лойд не му даваше никакъв повод да смята, че обмислят да го направят негов помощник. Помощникът му Саватори си мълчеше, макар че несъмнено знаеше нещо.

— Мисля, че Лойд не ме иска в библиотеката — каза една вечер Хари, след като изгасиха осветлението.

— Лойд няма думата — отвърна Куин. — Решението се взема от директора.

Хари обаче не беше особено убеден.

— Струва ми се, че Хеслер и Лойд действат заедно и се мъчат да не получа работата.

— Ставаш пара… как беше думата?

— Параноик.

— Да, точно такъв ставаш, не че съм сигурен какво точно означава.

— Човек, страдащ от неоснователни подозрения — обясни Хари.

— И аз не бих могъл да го кажа по-добре!

Хари не беше убеден, че подозренията му са неоснователни. Седмица по-късно Саватори го дръпна настрани и потвърди най-лошите му опасения.