Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 119

Хюго изгаряше от желание да се върне в града и да продължи със стария си начин на живот, но докладите на Мичъл все така ясно даваха да се разбере, че е по-разумно да стои настрана от Лондон.

1943-та не започна добре за „Барингтънс“.

Имаше няколко отменени поръчки от клиенти, изгубили търпение, след като президентът не си правеше труда да отговаря на писмата им; неколцина кредитори започнаха да настояват да си получат парите, а един дори заплаши компанията със съд. И ето че една сутрин проблесна лъч светлина и накара Хюго да повярва, че ще реши всичките си непосредствени финансови проблеми.

Надеждите му бяха съживени от едно позвъняване на Прендъргаст.

Към банкера се беше обърнала компанията „Юнайтед Доминиън Риъл Естейт“, която проявяваше интерес към купуването на Броуд стрийт.

— Сър Хюго, мисля, че е по-добре да не споменавам сумата по телефона — малко помпозно изрече Прендъргаст.

След четирийсет минути Хюго седеше в кабинета му. Дори той зяпна, когато чу колко са склонни да предложат.

— Двайсет и четири хиляди паунда? — повтори Хюго.

— Да — потвърди Прендъргаст. — И съм сигурен, че това е началното им предложение и че съм способен да ги накарам да качат на близо трийсет. Като имаме предвид, че първоначалните ви разходи бяха по-малко от три хиляди паунда, можем да ги смятаме за добра инвестиция. В супата обаче има муха.

— Муха ли? — не разбра Хюго. — В каква супа?

— Имам предвид мисис Клифтън — каза Прендъргаст. — Предложението важи само ако притежавате целия обект, в това число и нейния терен.

— Предложете й осемстотин — рязко нареди Хюго.

В отговор Прендъргаст се закашля, но предпочете да не напомня на клиента си, че ако се беше вслушал в съвета му, преди няколко месеца щяха да са приключили сделката с мисис Клифтън за четиристотин паунда и че ако тя случайно научи за офертата на „Юнайтед Доминиън“…

— Ще ви уведомя веднага щом се чуя с нея — каза той.

— Направете го — рече Хюго. — И тъй като и без това съм тук, трябва да изтегля пари от личната си сметка.

— Съжалявам, сър Хюго, но тази сметка в момента е на червено…

Хюго седеше на предната седалка на лъскавата си яркосиня „Лагонда“. Холкомби излезе от училището и тръгна през двора. Спря да поговори с разсилния, който боядисваше портала в лилаво и зелено — цветовете на училище „Мериууд“.

— Чудесна работа, Алф.

— Благодаря, мистър Холкомби.

— Обърни обаче повечко внимание на глаголите. И гледай да не закъснееш в сряда.

Алф докосна фуражката си.

Холкомби тръгна по тротоара и се престори, че не вижда седящия зад волана Хюго. Хюго си позволи да се подсмихне презрително — всички се заглеждаха в новата му кола. Трима младежи, които се шляеха от другата страна на улицата, не можеха да откъснат погледи от нея вече близо половин час.

Хюго слезе от колата и застана насред тротоара, но Холкомби отново го игнорира. Беше на не повече от крачка разстояние, когато Хюго каза:

— Може ли да поговорим, мистър Холкомби? Аз съм…