Читать «Върховният повелител» онлайн - страница 6

Сония тръгна по пътя към седалището на Върховния повелител. Всичко това се беше случило толкова отдавна; струваше й се, че е станало с някой друг, или с герой от случка, за която беше чула. Тя беше негова подопечна вече повече от година и половина, и неща не бяха толкова зле, колкото беше очаквала. Той не я използваше като допълнителен източник на сила, нито пък се опитваше да я въвлече в тъмните си дела. Освен разкошните им съвместни вечери всеки първоден, тя почти не го виждаше. Разговаряха единствено за обучението й в Университета.

„Освен през онази нощ” – помисли си тя.

Докато си спомняше, тя забави крачка. Преди много месеци, след като се беше прибрала след часовете, тя чу шумове и крясъци от долния етаж на сградата. Когато слезе в подземието, видя Акарин да убива някакъв човек с черна магия. Тогава магьосникът й каза, че човекът е сачаканец, изпратен да го убие.

— Защо го уби? – попита тя. – Защо не го предаде на Гилдията?

— Защото, както сама можеш да предположиш, той и себеподобните му знаят повече за мен, отколкото бих искал да е известно на Гилдията. Сигурно се чудиш кои са тези хора, които желаят смъртта ми и какви са причините им. Мога да ти кажа само едно: сачаканците все още мразят Гилдията, но освен това се страхуват от нас. От време на време изпращат по някой като този, за да ме провери.

Сония знаеше за съседите на Киралия не повече, отколкото останалите третокурсници. Войната между Сачаканската империя и Киралия влизаше в учебната програма. По думите на учителите, Киралия беше спечелила войната чрез създаването на Гилдията и споделянето на знанията между магьосниците. През седемте века, изминали оттогава, Сачаканската империя така и не се беше възстановила, и по-голямата част от земите й пустееха.

Като знаеше тези неща, на Сония не й беше трудно да повярва, че сачаканците все още мразят Гилдията. Това вероятно беше и причината Сачака да не е част от Обединените земи. За разлика от Киралия, Елийн, Вин, Лонмар и Лан, Сачака не беше подписала договора, според който всички магьосниците трябва да бъдат обучавани и наблюдавани от Гилдията. Възможно беше в Сачака да има магьосници, но тя се съмняваше, че те са добре обучени.

Ако те наистина представляваха заплаха, Гилдията със сигурност щеше да е наясно с това. Сония се намръщи. Може би някои от магьосниците знаеха. Може би това беше тайна, известна само на Висшите магове и на краля. Кралят не би искал обикновените хора да се безпокоят относно съществуването на сачаканските магьосници – освен ако сачаканците не станат сериозна заплаха, разбира се.

Бяха ли тези убийци сериозна заплаха? Сония поклати глава. Убийци, изпращани от време на време да унищожат Върховния повелител, не можеше да са опасни, щом той можеше да ги отстранява толкова лесно.

Тя изведнъж се спря. Вероятно Акарин ги отстраняваше с такава лекота само защото се е подсилил с черна магия. Сърцето й прескочи един удар. Това можеше да означава, че убийците са страшно силни. Акарин беше предположил, че те знаят, че той използва черна магия. Не биха го нападнали, ако не са сигурни, че имат шанс да го убият. Не означаваше ли това, че те също използват черна магия?