Читать «Върховният повелител» онлайн - страница 4

Сония си спомни също периода, през който беше „отстъпничка”, като се беше отървала от плен чрез сключването на сделка с Крадците. „Тогава изглеждаше като добра идея – помисли си тя. – Вярвах, че Гилдията иска да ме убие. В края на краищата, те никога по-рано не са обучавали някой извън Домовете. Обаче Крадците нямаха никаква полза от тази история. Така и не се научих да контролирам силата си дотолкова, че да им върша някаква работа...”

Въпреки че някои все още негодуваха против нея, тя вече не беше смятана за натрапницата, виновна за изгнанието на лорд Фергън. „Е, той не биваше да държи в тъмница Сери и да заплашва, че ще го убие, ако не правя каквото поиска. Искаше да убеди Гилдията, че на нисшите класи не може да се довери изучаването на магията, но вместо това доказа, че не може да се има доверие на някои от магьосниците”.

Сония си спомни отново за учениците в коридора и се усмихна. Съдейки по предпазливото им любопитство, тя предположи, че първото нещо, което са си спомнили за нея, е с каква лекота е спечелила предизвикателството. Сигурно се чудеха колко силна би могла да стане. Девойката подозираше, че дори някои от учителите се страхуват поне мъничко от нея.

След като слезе по стълбите, Сония прекоси фоайето и излезе през отворената врата на Университета. Спря се, погледна към сивата двуетажна сграда на края на градината и усмивката й угасна.

„Измина една година от Предизвикателството, но някои неща още не са се променили”.

Въпреки че беше спечелила уважението на учениците, Сония все още нямаше близки приятели. Работата не беше там, че те всичките се бояха от нея или от нейния наставник. Някои от съучениците й бяха правили опити да я включат в разговорите си от времето на Предизвикателството насам. Но въпреки че тя с радост си говореше с тях по време на часовете или обедната почивка, винаги отказваше да се присъедини към тях извън училище.

Сония въздъхна и тръгна надолу по стъпалата пред входа на Университета. Всеки нов приятел щеше да е още един инструмент, който Върховният повелител можеше да използва срещу нея. Ако тя някога намереше възможност да разкрие престъпленията му пред Гилдията, всеки, за когото я беше грижа, щеше да се окаже в опасност. Нямаше смисъл да дава на Акарин по-богат избор на жертви.

Мислите на Сония се върнаха към нощта, сега вече преди две и половина години, когато тя се беше промъкнала в Гилдията със своя приятел Сери. Въпреки че вярваше, че Гилдията иска смъртта й, по всичко личеше, че рискът си заслужава. Не беше в състояние да контролира силата си, което я правеше безполезна за Крадците, и Сери се надяваше, че тя може да се научи как да го прави, като наблюдава магьосниците.

По-късно същата вечер, след като бяха видели неща, които я очароваха, тя се беше приближила към сивата сграда, разположена отделно от останалите постройки. Когато бе погледнала през вентилационната решетка на подземната стая, Сония видя магьосник с черна мантия, който демонстрираше странна магия...

Магьосникът взе блестящото острие и погледна към слугата си.