Читать «Върховният повелител» онлайн - страница 310

Тя го погледна примирено.

— Извинявай, Ротан. Щях да ти кажа в някой подходящ момент, но когато видях Джона, реших да се възползвам...

Двамата скочиха от местата си, а Джона избухна в смях. Тя сочеше Ротан.

— Не бях виждала тая физиономия откакто казах на Ранел, че чакам първото ни дете! Започвам да си мисля, че магьосниците не са чак толкова умни, на каквито се правят! – Тя се усмихна на Сония. — Така. Значи ще имаш бебе. Не мога да си представя как ще расте сред магьосници.

Сония се усмихна накриво.

— Нито пък аз. Значи ще си помислиш?

Джона се поколеба, после кимна веднъж.

— Добре. Ще поостанем известно време с теб.