Читать «Върховният повелител» онлайн - страница 310
Труди Канаван
Тя го погледна примирено.
— Извинявай, Ротан. Щях да ти кажа в някой подходящ момент, но когато видях Джона, реших да се възползвам...
Двамата скочиха от местата си, а Джона избухна в смях. Тя сочеше Ротан.
— Не бях виждала тая физиономия откакто казах на Ранел, че чакам първото ни дете! Започвам да си мисля, че магьосниците не са чак толкова умни, на каквито се правят! – Тя се усмихна на Сония. — Така. Значи ще имаш бебе. Не мога да си представя как ще расте сред магьосници.
Сония се усмихна накриво.
— Нито пък аз. Значи ще си помислиш?
Джона се поколеба, после кимна веднъж.
— Добре. Ще поостанем известно време с теб.