Читать «Върховният повелител» онлайн - страница 8

Докато тя сядаше, Такан, прислужникът на Акарин, й се поклони, след което излезе.

— Какво учихте днес, Сония? – попита я Акарин.

— Архитектура – отвърна тя. – Методи за строителство.

Едната му вежда леко се повдигна.

— Обработване на камъка чрез магия?

— Да.

Акарин се замисли. Такан се върна в стаята с голям поднос, сервира няколко блюда и се отдалечи. Сония изчака Акарин да си избере храна от блюдата, след което напълни и собствената си чиния.

— Как ти се стори – лесно или трудно?

Сония се поколеба.

— Отначало трудно, после – по-лесно... Не е много различно от лечителството.

Акарин я изгледа втренчено.

— Наистина. А каква е разликата?

Тя се замисли.

— Камъкът няма естествена бариера на съпротива, за разлика от тялото. Той няма кожа.

— Това е вярно, но нещо като бариера може и да се създаде, ако...

Акарин изведнъж млъкна. Сония вдигна поглед и го видя да се мръщи, вторачен в стената зад гърба й. Погледът му срещна нейния, той се отпусна и сведе очи към масата.

— Имам една среща тази вечер – каза той, като бутна креслото си назад. – Ще трябва да се насладиш на вечерята сама, Сония.

Изненадана, тя го изгледа как се отдалечава към вратата, а после върна поглед към недоядената вечеря. Понякога, когато се прибереше, тя намираше Такан да я чака в гостната с добрата новина, че Върховният повелител няма да присъства. Но само два пъти досега Акарин беше напускал вечерята по-рано. Сония сви рамене и продължи да се храни.

Когато довърши вечерята си, Такан се появи отново и нареди блюдата и чиниите в подноса. Сония го погледна и забеляза тънка бръчка между веждите му.

„Изглежда разтревожен” – помисли си тя.

Спомни си за по-ранните си предположения и усети как по гърба й плъзва хлад. Дали Такан се боеше, че в седалището може да е влязъл друг убиец, търсещ Акарин? Внезапно й се прииска да се върне в Университета. Тя се изправи и погледна към прислужника.

— Не се безпокой за десерта, Такан.

Лицето на мъжа внезапно се промени. Сония усети разочарованието му и се почувства виновна. Той може и да беше верен прислужник на Акарин, но също така беше и отличен готвач. Сигурно беше направил нещо, от което е особено горд, и беше обезсърчен от това, че и двамата си тръгват, без да го опитат.

— Нали... няма да се развали за няколко часа? – попита тя нерешително.

Той й хвърли бърз поглед и тя не за пръв път забеляза в погледа му проблясък на остър ум – нещо, което почтителното му поведение не можеше да скрие напълно.

— Няма, милейди. Да ви го донеса ли в стаята, когато се върнете?

— Да – кимна тя. – Благодаря.

Такан се поклони.

Сония излезе от стаята, прекоси коридора и се спусна по стълбите. Зачуди се отново каква роля играе Такан в тайните на Акарин. Беше видяла как Акарин черпи сила от Такан, като Такан явно не беше наранен или убит от това. И в нощта на опита за убийство Акарин й беше казал, че Такан е от Сачака. Това повдигаше друг въпрос: ако сачаканците мразят Гилдията, защо един от тях е прислужник на Върховния повелител?