Читать «Върховният повелител» онлайн - страница 5

— Борбата ме изтощи. Имам нужда от силата ти.

Слугата се отпусна на едно коляно и протегна ръка. Магьосникът прокара острието на ножа по кожата, после притисна ръката си към раната...

... и тя почувства странно усещане, като пърхане на насекоми в ушите й.

При този спомен Сония потрепери. Тя не беше разбрала какво точно се е случило през онази нощ, а след това станаха толкова много неща, които би искала да забрави. Силата й нарасна до такива опасни размери, че Крадците я предадоха на Гилдията и тя откри, че магьосниците не желаят смъртта й – те й предложиха да се присъедини към тях. После лорд Фергън хвана Сери и започна да я изнудва да прави каквото й каже. Но планът на Воина се провали, когато Сери беше намерен в тъмница под Университета и Сония се съгласи съзнанието й да бъде прочетено от Разпоредителя Лорлън, за да се докаже, че Фергън я е манипулирал. И по време на това прочитане на съзнанието й споменът за магьосника с черната мантия в подземната стая се върна в цялата си пълнота.

Лорлън разпозна в този магьосник своя приятел Акарин, Върховния повелител на Гилдията. Разпозна също забранен ритуал на черната магия.

От мислите на Лорлън Сония си създаде представата на какво е способен черният магьосник. Чрез използването на забраненото изкуство Акарин можеше да увеличи силата си отвъд естествените й граници. Известно беше, че Върховният повелител и без това е необичайно силен, но според Лорлън като черен магьосник той би могъл да победи дори съвкупната сила на останалите магове от Гилдията.

Ето защо Лорлън реши, че конфронтацията с Върховния повелител е недопустима. Престъплението щеше да остане тайна, докато не бъде намерен сигурен начин, по който да се справят с Акарин. Само на Ротан, магьосникът, който щеше да стане наставник на Сония, му беше позволено да узнае истината – в процеса на обучението й той вероятно щеше да види спомена й за Акарин и така или иначе да научи истината.

При мисълта за Ротан тя почувства остра тъга, последвана от тъпа ярост. За нея Ротан беше нещо повече от наставник и учител; той й беше като баща. Тя не беше сигурна, че щеше да издържи тормоза на Регин, ако не беше подкрепата на Ротан. За негова беда му се бе наложило да търпи последствията от пусканите от Регин злонамерени слухове, че настойничеството му е спечелено в замяна на услуги в леглото.

А после, когато слуховете и подозренията бяха отминали, всичко се беше променило. Акарин беше дошъл в покоите на Ротан, за да им каже, че е установил, че са наясно с неговата тайна. Той беше прочел съзнанието на Лорлън и искаше да прочете и техните. Те бяха наясно, че Акарин е твърде силен, за да се сражават с него, така че не се осмелиха да му откажат. След това, спомни си тя, Акарин беше започнал да се разхожда из стаята.

— Вие и двамата сте готови да ме предадете, ако ви се удаде случай – каза той на Ротан. – Аз ще поема наставничеството над Сония. Това ще ми гарантира мълчанието ти. Докато тя е моя, ти няма да позволиш никой да разбира за заниманията ми с черна магия. – Погледът му се отмести върху Сония. – А благополучието на Ротан ще бъде гарантирано само в случай, че ми сътрудничиш.