Читать «Избраница» онлайн - страница 276

Ротан беше пребледнял. Той извърна глава.

- Той изглеждаше ли... обиден от моя интерес?

- Не беше - увери го Денил, - защото не знае за интереса ти към древната магия. Беше научил за моите проучвания и като че ли ги одобрява. Всъщност дори имам разрешение да продължа.

Ротан го зяпна изненадано.

- Тогава това означава...

- Че можеш да напишеш книгата си, без да те е страх, че ще го раздразниш - довърши Денил.

Презрителния поглед на Ротан подсказа на Денил, че не това е изненадало приятеля му.

- Накара ли те да направиш нещо друго? - попита Ротан.

Денил се усмихна.

- Това е частта, която не мога да ти разкажа. Посланически дела. Но нищо опасно.

Ротан го погледна замислено и кимна.

- Сигурно си изморен - каза той. - Ще те оставя да си разопаковаш багажа и да си починеш. - Той се приближи до вратата, но се поколеба и отново се обърна. - Получи ли писмото ми?

„Започва се” - помисли си Денил.

-Да.

Ротан му махна извинително.

- Реших, че трябва да те предупредя, в случай, че слуховете плъзнат отново.

- Разбира се - отвърна сухо Денил. Той замълча, изненадан от липсата на загриженост в собствения си глас.

- Не мисля, че това ще е проблем - додаде Ротан. - Те всъщност говорят за помощника ти, не за теб. Просто всичко им се струва забавно в светлината на онова, което ти се е случило като ученик.

- Разбирам - кимна леко Денил, след което се стегна, приготвяйки се за неприятна реакция. - Тайенд е момък, Ротан.

- Момък? - Ротан се намръщи, но после го погледна с разбиране. - Значи слуховете са истина.

- Да. Елийнците са много по-толерантни от киралийците - в повечето случаи. - Денил се усмихна. - И аз се старая да се адаптирам към начина им на живот.

Ротан кимна.

- Предполагам, че това е част от ролята на посланика. Заедно с тайните срещи с Върховния повелител. - Той се усмихна за пръв път, откакто се бяха видели предишния ден. - Не искам да те задържам повече. Защо не дойдеш да вечеряш с мен и Дориен довечера? Той се връща утре в селото си.

- С удоволствие.

Ротан отново тръгна към вратата. С леко усилие на волята си Денил я отвори, но Ротан въздъхна и отново я затвори. Обърна се към Денил и го погледна в очите.

- Бъди внимателен, Денил - каза тихо той. - Бъди изключително внимателен.

Денил отвърна на погледа му.

- Ще бъда - увери той стария си приятел.

Ротан кимна. После отвори вратата и излезе в коридора. Денил го изпрати с поглед.

И поклати глава, когато осъзна, че няма представа дали приятелят му го предупреждава за делата му с Тайенд или с Акарин.

Епилог

Пълната луна сияеше на небето и обливаше пътеката към седалището на Върховния повелител в синя светлина. Докато вървеше към сградата, Сония се усмихваше.

От двубоя бяха минали четири седмици и тя нито веднъж не беше срещала Регин и съюзниците му в коридорите на Университета след занятията. До ушите й не достигаше познатото кискане и нито един от проектите й не беше съсипан.

Днес на практическите занятия по лекарства тя беше разпределена с Хал. В началото той се чувстваше неловко, но след това започнаха да спорят за правилното лечение на нокътните червеи. Той й беше казал за едно рядко растение, което баща му, селски лечител в Дан, използваше за лечението на болестта. Когато тя му каза, че обитателите използват каша от тугор, която остава след дестилацията на бол, той се разсмя. Двамата започнаха да си обменят суеверия и странни лекарства от родните си места, а след като занятието приключи, тя осъзна, че са разговаряли повече от час.