Читать «Избраница» онлайн - страница 279

Погледът му се вдигна към лицето й и той кимна леко.

- Няма значение дали ми вярваш или не, Сония. - Той погледна с присвити очи вратата. Тя се отвори с леко скърцане. - Само помни, че ако кажеш и дума за това, всичко, което ти е мило ще бъде унищожено.

Сония отстъпи към вратата.

- Знам - отвърна горчиво тя. - Няма нужда да ми напомняш.

После излезе от стаята и забърза нагоре по стълбите. Когато стигна до гостната, до ушите й достигнаха гласове.

- Поне убийствата ще спрат.

- Засега - отвърна Акарин. - Докато не изпратят следващия.

Сония отвори вратата и влезе със залитане в гостната. Там се спря и задиша учестено при огромния прилив на облекчение. Беше се изправила срещу кошмара си и беше оцеляла. Но това не означаваше, че ще спи по-леко. Беше го видяла да убива, а такова нещо не можеше да се забрави лесно.