Читать «Избраница» онлайн - страница 277

Когато стигна до вратата на къщата, Сония докосна дръжката. Тъй като очакваше, че вратата веднага ще се отвори, тя пристъпи напред и удари коляното си в нея.

Изненадана и раздразнена, тя отново докосна дръжката, но вратата остана затворена. Да не би тази вечер наставникът й да възнамеряваше да я държи заключена навън?

Тя сграбчи дръжката и я завъртя. За нейно облекчение вратата се отвори навътре.

Сония я затвори зад гърба си и тръгна нагоре по стълбите, но изведнъж замръзна на мястото си. Откъм другото стълбище се чу трясък. До ушите й достигнаха приглушени викове и подът завибрира под краката й.

Нещо се случваше долу, в подземната стая. Нещо магическо.

Тялото й се вцепени. Тя се зачуди как да постъпи. Първата й мисъл бе да изтича в стаята си, но тогава се досети, че щом долу се вихреше магическа битка, то тя няма да е на сигурно място в спалнята си.

Трябваше да се махне. Да се отдалечи колкото се може повече.

Но любопитството не й позволяваше да помръдне. „Искам да разбера какво става долу - помисли си тя. - А и ако някой е решил да се изправи срещу Акарин, той може да има нужда от помощта ми”.

Сония си пое дълбоко дъх, приближи се до вратата, която водеше към стълбището и леко я отвори. Стълбите, които водеха надолу, бяха тъмни, значи вратата на стаята сигурно беше затворена. Тя започна да слиза бавно надолу, напрегната и готова за бързо отстъпление. Щом стигна до вратата, потърси ключалка или нещо друго, през което да може да надникне в стаята, но не можа да намери. Отвътре мъжки глас изкрещя нещо. Гласът беше непознат. След миг тя осъзна, че не разбира какво казва, защото говори на чужд език.

Отговорът беше рязък и също не на киралийски. Сония изстина, разпознавайки гласа на Акарин. От стаята се разнесе отчаян вой и сърцето й се разтупка. Тя отстъпи назад, убедена, че трябва да се махне оттук по най-бързия начин.

Вратата се отвори.

Такан погледна към нея и се спря. Тя обаче не можеше да види изражението на лицето му. Вниманието му бе привлечено от разиграващата се зад гърба му сцена.

Акарин се беше надвесил над мъж с обикновени дрехи. Ръката му се беше вкопчила в гърлото му и между пръстите му се процеждаше кръв. В другата си ръка държеше украсена кама - която й беше ужасяващо позната. Изведнъж очите на непознатия се изцъклиха и той се отпусна безжизнено на пода.

Тогава Такан се прокашля и Акарин рязко вдигна глава.

Погледите им се срещнаха - също като в кошмарите, които я навестяваха, откакто го беше видяла в тази стая. Само че той винаги я виждаше, че го гледа и тя не можеше да помръдне... след което се събуждаше плувнала в пот.