Читать «Избраница» онлайн - страница 274

- Сония спечели двубоя - обяви Болкан.

Отначало колебливо, но след това все по-ентусиазирано магьосниците започнаха да я аплодират. Сония се огледа изненадано.

„Спечелих - помисли си тя. - Наистина спечелих!”.

Тя огледа ликуващите магьосници, ученици и обикновени хора: може би бе спечелила не само двубоя. Но нямаше как да бъде сигурна в това, докато не чуеше какво си шепнат учениците в коридорите или когато късно вечер срещне бандата на Регин в Университета.

- Обявявам двубоя за приключен - извика Болкан. После слезе от арката и отиде при Гарел и Акарин. Гарел кимна утвърдително на нещо, което Воинът каза, след което се запъти към входа на Арената, без да сваля очи от все още неподвижната фигура на възпитаника си.

Сония погледна замислено към Регин. Когато се приближи до него, тя видя, че лицето му е бледо и като че ли спеше. Очевидно беше изтощен и тя знаеше много добре какво е усещането. Но тя никога не се беше изтощавала толкова, че да изпадне в безсъзнание.

Тя колебливо коленичи до него и предпазливо, в случай че се преструва, докосна челото му. Изтощението му беше толкова пълно, че тялото му беше изпаднало в шок. Тя му вля малко лечителска енергия, за да го подсили.

- Сония!

Тя вдигна глава и видя, че Гарел я гледа неодобрително.

- Какво пра...

- Ааххх... - изпъшка момчето.

Без да обръща внимание на Гарел, тя погледна към Регин, който отвори очи. Той я погледна и се намръщи.

- Ти?

Сония се усмихна криво и се изправи. Поклони се на Гарел, заобиколи го и се отправи към портала на Арената.

Повечето магьосници се бяха разотишли, но Върховните магове се бяха събрали край бариерата и обсъждаха двубоя.

- Силата й нараства със скорост, която ми се струваше невъзможна - рече лейди Винара.

- Силата й е невероятна за някой на нейната възраст - съгласи се Сарин.

- Щом е толкова силна, защо не помете Регин още в началото? - попита Пийкин. - Защо се опита да съхрани силата си? Така загуби два сблъсъка.

- Защото целта на двубоя не беше Сония да спечели - рече тихо Ийкмо, - а Регин да загуби.

Пийкин погледна недоверчиво Воина.

- И каква е разликата?

Лорлън се усмихна на объркването на Алхимика.

- Ако просто го беше повалила, тя нямаше да спечели ничие уважение. Когато спечели и изгуби сблъсъците на уменията им, тя показа, че иска да се бие честно, въпреки предимствата й.

Винара кимна.

- Тя не знае колко е силна, нали?

Ийкмо се усмихна.

- Не. Не знае. Знае само, че е по-силна. Ако беше научила истинската си мощ, щеше да й е много трудно да си позволи да загуби.

- И колко всъщност е силна?

Ийкмо погледна втренчено Лорлън, а след това над рамото му. Лорлън се обърна и видя, че се приближават Балкан и Акарин. Разпоредителят знаеше, че Ийкмо не гледа към Болкан.

- Може би сте се заели с нещо, което не е по силите ви, Върховни повелителю - каза Сарин.

Акарин се усмихна.

- Едва ли.

Лорлън видя как останалите се споглеждат. На нито едно от лицата не се изписа недоверие. Може би по скоро недоумение.

- Скоро ще ви се наложи сам да я обучавате - додаде Винара.

Акарин поклати глава.