Читать «Тайният орден» онлайн - страница 70

В началото това даде резултат, но се улови, че все по-често мисли за това колко му се иска да измъчва мъжа, да го пречупи емоционално, да го накара да плаче и да хленчи, да моли за милост. Застана така, че човекът да го вижда как връзва тежкото въже и дъската, приготвена специално за него.

Щеше му се да го попита дали е чувал за инженер Рубен Гарет Голдбърг или просто Руби Голдбърг. Щеше да му разкаже, че тъкмо той го е вдъхновил за инсталацията, която бе конструирал, и да му я обясни подробно, за да вижда как страхът, който и без това пълнеше очите му, нараства със страшна сила. Знаеше обаче, че ако си играе с мишката, може в крайна сметка да я изяде, а това беше строго забранено. Всяко отклонение от плана щеше да го провали.

Помъчи се да не мисли за мъжа пред себе си, а за жената, която бе заловил на Сий Айлънд, и колко могъщ се бе почувствал, държейки живота ѝ в ръцете си, преди да я удуши. Приличаше му на последно потрепване на пламъка на изгасваща свещ. За части от секундата в очите ѝ преминаха болка, страх и смърт, после всичко изчезна. Не успя да го вкуси истински. Щеше му се да имаше повече време, особено с ушите, но и този път трябваше да бърза.

Онази жена и другата в гробището го възбудиха твърде много, а не можеше да направи нищо. Тази вечер, след като свърши задачата, щеше да намери начин да уталожи вълнението. Заслужаваше награда. Самата мисъл да държи ужасена жена в ръцете си накара тялото му да потръпне от възбуда. Имаше да свърши важна задача и насочи цялото си същество към нея, все едно беше лазерен лъч.

Приключи с възлите и провери дали всичко е на място за пети път. Едва когато се увери, че всичко е както трябва, извади бормашината на батерии и избра подходяща бургия. Очите на затворника му се разшириха от ужас, когато убиецът натисна бутона, за да се увери, че работи.

Вече доволен, мъжът затвори кутията и пристъпи напред. Преди още да го е докоснал, нещастникът започна да крещи иззад лепенката, притискаща устата му. Мъжът пусна най-високите обороти, докато върхът на бургията затрептя и образува сив метален пръстен. Наистина беше гениален, най-страхотният начин да убиеш.

26. глава

Бил Уайс изпрати Харват вкъщи с купчина книги. На две от тях му поръча да обърне специално внимание — „Създанието от Джекил Айланд“ и „Икономика в един урок“.

Книгата за Джекил Айланд, посветена изцяло на скритите зад федералния резерв тайни, беше толкова дебела, че ставаше за подпиране на вратата. За щастие авторът препоръчваше на читателя да не я чете от кора до кора и да пропуска онова, което не го интересува. Харват хареса книгата и ако имаше време, щеше да я проучи от начало до край. Но се задоволи да последва съвета на автора и да прегледа резюметата в края на всяка глава, а сетне да се задълбочи в онези, които го интересуваха най-много.