Читать «Тайният орден» онлайн - страница 68

— Директорът на националното разузнаване? Шегуваш се. Мислех, че му имаш доверие.

— В този момент нямам доверие на никого другиго освен на теб. И вероятно така ще бъде, докато не стигнем до дъното на тази история.

Райън отлепи и последното парче тиксо от ръката си и примигна от болка.

— Защо тогава ме докараха чак тук?

— Добро място за изхвърляне на труп или дори два. Докато следвах вана, видях, че дадоха сигнал с фаровете, но не видях да им отговарят. Почакаха известно време и вероятно или са се изплашили, или са решили да минат към план Б.

— На кого, мислиш, са сигнализирали?

— Нямам представа. Може би на екипа, който дойде в моето жилище.

— Тези при теб имаха ли оръжие? — попита Райън. — Или тейзър?

— И двете. Защо?

— Ако искаха да ни ликвидират, щяха да го направят веднага. Защо им е да използват първо тейзър за мокра поръчка?

— По много причини.

— Не — категорична беше Райън. — Това има някаква връзка с йорданците. Няма друга причина да подгонят и двама ни. А аз разказах на Дъркин абсолютно всичко. Той знае цялата информация.

— Ами ако е искал да разбере на кого още си я разказала?

— Можеше да ме попита. Виж, единствената причина Дъркин да иска да ме заловят жива е, че е решил да ме ликвидират някъде другаде, извън жилището ми. Очевидно не е искал да умра сама на пусто място, което обяснява защо са погнали и теб.

— Спомена ли пред Дъркин, че смяташ да се срещнеш с мен? — попита Макгий.

— Не.

— Което означава, че ти е пуснал опашка. Така вече знае не само че си говорила с мен, но и с Джонсън. Как се надява наистина, че няма да го свържат с убийството ни?

— Неприятно ми е да го кажа, но или си прав, че и Джонсън е замесен, или Дъркин е с толкова висока протекция, че е убеден, че може да обясни убийството ни, без дори директор Джонсън да задава въпроси. И в двата случая според мен е най-добре да не напускаме това място тази нощ.

— Май си права. И какво ще правим?

— Първо да се отдалечим — отвърна Райън, взе един пистолет от торбата на похитителите и се насочи към вратата.

Макгий ѝ подаде ръка, за да скочи на земята, и прибра торбата.

— Какво да правим с вана и телата им? — попита той.

Райън надникна в кабината. Труповете на двамата лежаха на седалките, а цялата кабина бе опръскана с кръв и парченца мозък.

— Ако имахме достатъчно време, щях да предложа да почистим и да направим така, все едно сме взели хората им за заложници. Но при това положение най-добре да подпалим колата.

Макгий кимна, хвърли чантата в джипа си и го отдалечи на безопасно разстояние. Докато той подготвяше запалването, Лидия отиде на мястото, откъдето беше стрелял, и започна да търси с фенерче гилзи от неговите патрони.

Отне ѝ няколко минути, но откри и шестте.

— У мен са — съобщи тя. — Ти готов ли си?

— Напълно — вдигна той палец.

Бяха вече почти вън от гората и се движеха по посока на магистралата, когато чуха избухването на вана и в огледалото за задно виждане видяха огнената топка. Малко преди да стъпят върху настилката, Макгий попита:

— На юг или на север?

Не можеха да се върнат в домовете си. Трябваше да мислят за сигурно убежище. Някъде, където да преценят положението и да направят план за действие.