Читать «Тайният орден» онлайн - страница 69
Брад Тор
Райън взе пътната карта и започна да я изучава.
— На юг — отсече след няколко минути.
Макгий даде газ и направи завой върху вече здравата настилка.
— Къде отиваме?
— Колко време ще ни трябва, за да стигнем до Форт Белвоар?
— Около двайсетина минути, защо? Какво има в Белвоар?
— За момента
— Какво означава според теб
— Едно от малкото места на света, където Дъркин не може да ни потърси.
— Доколкото го познавам, ще обърне всеки камък на света, за да ни открие.
— Не и там. Повярвай ми.
25. глава
Четириетажната бизнес сграда от червени тухли беше в източната част на Бостън на ъгъла на „Вашингтон“ и Есекс Стрийт. На приземния етаж имаше вход към метрото и няколко малки търговски обекта, включително и „Дънкин Донътс“. Четвъртият етаж беше мястото, закъдето се беше запътил убиецът — Управлението за регистрация на моторните превозни средства на щата Масачузетс.
Бяха му изпратили ключове, план на сградата и кода за алармената система. Държеше под палтото си полуавтоматичен пистолет със заглушител, но не се наложи да го използва. Минаваше полунощ и вътре беше пусто, никой не подозираше за неговото присъствие. Сега трябваше да се съсредоточи върху задачата.
Качи с товарния асансьор цялата си екипировка до четвъртия етаж, включително и мъжа в контейнера за смет, когото беше упоил също като жената в Джорджия. Щом реши къде да инсталира системата, започна да разтоварва и разопакова.
Не си падаше по грубото конопено въже — беше дебело и трудно се огъваше. Би предпочел някое от съвременните въжета за алпинизъм, но инструкциите бяха категорични.
За да не го забележат от улицата, използваше ръчното си фенерче и се стараеше да не се доближава до прозорците. Дори в този късен час се мяркаха минувачи, които, ако неволно вдигнеха очи, щяха да забележат светлината. Вече всички имаха мобилен телефон с камера и като нищо щяха да се изкушат да направят няколко снимки. Не можеше да си позволи да го запечатат на някоя от тях. Само след няколко часа щеше да се заговори за сградата и всеки, който бе снимал, щеше да прегледа апарата си, за да види дали не е уловил макар и миг от събитията, които са се разиграли горе.
Щом всичко беше готово, прикрепи маркуча за крана за вода в тоалетната. Макар контейнерът да бе снабден с колела, нямаше да е лесно да го премести. Предпочиташе първо да го изтика до мястото и едва тогава да пусне водата. Щеше да е далеч по-лесно.
Щом юдата зашумя в дъното на контейнера, той погледна часовника си, за да премери скоростта, с която се пълни. Беше предвидил всякакви неочаквани обрати — закъснял служител, случаен патрул, чистач — които да го забавят. Трябваше да знае колко вода е необходима за изпълнение на плана.
Съмняваше се, че е изчислил съвсем точно, но пък и не беше необходимо. Важно бе само да е приключило, преди първият служител да дойде на работа. Случеше ли се обратното, планът се проваляше. Бяха му поръчали също така, ако не се налага, да не е прекалено жесток с мъжа. Самото споменаване на такова нещо прибави нова вълна към и без това бушуващите в него страсти. Опита се да се съсредоточи в подробностите около прикриването на следите и изпипването на детайлите.
