Читать «Тайният орден» онлайн - страница 62
Брад Тор
— Нещо, което хората от Резерва най-малко искат.
— Именно — съгласи се Уайс. — Колкото по-малко се интересуват от тях, толкова по-добре. Точно затова си получил и своята задача.
— Да предположим за момент, че си прав — защо някой ще иска да предизвика обсъждане в национален мащаб относно федералния резерв?
— Нищо чудно тези патриоти да виждат в Резерва нещо толкова опасно за нацията, че да са убедени в необходимостта от неговото елиминиране. Дори това да е свързано с прилагане на сила.
Хипотезата беше доста провокативна, но нещо в нея смущаваше Харват. Не виждаше нищо „патриотично“ в това да бъдат избивани хладнокръвно американци. Имаше нещо друго.
Тъкмо това друго притискаше сега раменете му дори след като напусна дома на Уайс същата вечер.
22. глава
Райън придружи Макгий до фермата, за да прибере колата си. Щеше ѝ се на път за вкъщи да се отбие в магазина за продукти, но биологичният ѝ часовник още не се беше приспособил към промяната във времевите зони. Сега мечтаеше единствено да облече халата си, да си налее чаша вино, да се изтегне на канапето и да се приспи с една хубава книга.
Естествено, не каза нищо от това на Макгий. Той никога не спеше и дори обичаше да се шегува, че това е една от неговите слабости. Ето защо подхвърли, че се прибира направо у дома, за да състави поне началото на някакъв план за бъдещи действия.
Зави към жилищния комплекс и паркира колата на своето място пред сградата, където живееше. Пощата щеше да почака до утре. Изкачи стъпалата до втория етаж, където се помещаваше двустайното ѝ жилище, и по коридора стигна до своята врата. Щом прекрачи прага, хвърли ключовете в купа на плота в кухнята. Денят беше дълъг и тя въздъхна с облекчение, че най-сетне е у дома.
За правителствен чиновник, който рядко си стои в къщи, бе обзавела с вкус малкото си жилище. Сама го боядиса и пак сама постави гипсовите ръбове на тавана и праговете на пода. По стените висяха в рамки илюстрации в паспарту, изрязани от стар учебник по ботаника, който бе открила на битпазара. Всичко тук бе добре обмислено и съвсем не скъпо. Единствената ѝ сериозна инвестиция беше стереоуредбата, инсталирана около скъпа въртяща се маса, върху която бе наредила колекцията си от плочи с блусове, достойна за всеки музикален музей. Събираше ги от студентка.
Включи уредбата, избра една дългосвиреща плоча на Нина Симон, извади я от обложката и я постави на диска. Сетне спусна вилката с иглата отгоре.
В главата ѝ се оформи дилема от типа „яйцето или кокошката“ — първо да си облече халата или да си налее вино. Спечели виното. Влезе в кухнята и извади бутилка „Уан Хоуп“.
Нина Симон вече започваше „Блу Прелюд“, когато Райън отвори чекмеджето, където държеше любим свой сувенир от франция — тирбушон с дървена резбована дръжка с формата на виеща се змия — Лайол. Много от френските келнери използваха такива. Кутията беше там, но — празна. Тирбушонът липсваше.
