Читать «Тайният орден» онлайн - страница 64

Не беше обещавала такова нещо, но нямаше смисъл да спори. Момичето видимо беше пияно.

Прекосиха паркинга и се насочиха към нисана на Райън. Задният десен панел беше смазан. Перпендикулярно над него се беше забил друг, но бял панел, с назъбена броня, която трябва да беше от вана на приятеля на Криси. Само това ѝ липсваше точно сега.

Докато Райън приближаваше колата си, за да разгледа по-добре пораженията, приятелят излезе от вана.

— Това вашата кола ли е? — попита той. Изглеждаше далеч по-трезвен от момичето. За Райън това трябваше да послужи като предупреждение, но мисълта за пострадалата кола, добавена към яда от други подобни случки с младите обитатели на жилищния им комплекс, притъпиха иначе тренираното ѝ чувство за предпазливост.

Фаровете на вана светеха право в мястото на сблъсъка. Поправката щеше да ѝ струва поне хиляда долара, а съдейки по вида на тия двамата, те заедно нямаха и сто. Най-вероятно нямаха и застраховка. С всяка следваща секунда гневът на Райън нарастваше.

— Как стана? — попита тя, долавяйки с периферното си зрение, че младежът приближава от лявата ѝ страна, докато тя се навеждаше да разгледа по-добре изкривения панел. — Имаш ли представа колко ще струва ремонта? Искам да видя веднага шофьорската ти книжка и картата за застраховка.

Дясната ръка на момчето, което вече бе на крачка от Райън, не излизаше от десния му джоб.

Едва сега тя различи очертанията на електрошоковия тейзър под плата. Главата патрон бе свалена, което означаваше, че той не иска да остави миниатюрни следи от изгаряния, които биха могли да послужат като доказателство. Означаваше също, че не се боеше да я доближи и да притисне устройството в тялото ѝ и да пусне тока.

Човекът или беше много добър в близък бой, или нямаше представа с кого си има работа. Райън не изчака да настъпи яснота.

Завъртя се на палеца на левия си крак, стрелна се към нападателя си и замахна с лявата ръка. Удари с нея китката на младежа и от удара тейзърът излетя встрани. Ритна го в чатала и присвивайки се от болка, той отстъпи няколко крачки.

Без да чака младежът да възстанови равновесието си, тя изсипа върху него градушка от удари с юмрук и лакът. Всичко стана толкова бързо, че той успяваше само да се прикрива.

Годините тренировка си казваха думата. Лидия удряше сръчно и системно, все едно дишаше. Пропусна обаче да направи нещо важно — да се огледа.

Ако го беше направила, щеше да види, че Криси я приближава в гръб. Щеше да отметне рязко глава назад и да смаже носа на момичето. Можеше и да го просне в безсъзнание. Или поне да го замае. Поне щеше да спечели няколко безценни секунди и да му попречи да приближи достатъчно, да притисне своя тейзър до шията ѝ и да натисне спусъка.

23. глава

Преди още ефектът от тейзъра да е преминал, Райън бе хвърлена във вана, където краката, ръцете и устата ѝ бяха здраво облепени с тиксо, след което нахлузиха на главата ѝ черна качулка. Щом колата потегли, тя успя да се съсредоточи, за да следи скоростта и посоката на движение. Всяка, и най-незначителната информация бе от жизнено значение. И най-дребните факти можеха да ѝ костват живота.