Читать «Тайният орден» онлайн - страница 61

— Щом пребиваш някого до смърт, защо ще те е грижа какви са ръбовете? — попита Харват.

— Именно. И докато сме на темата, теорията ти за Бунта на белия бор е правдоподобна, що се отнася до парите, но защо да отделяш по този начин ушите? Защо са така демонстративно показани?

— Защото който го е направил, не е искал този факт да бъде пропуснат.

— Те са уши, в които трябва да извикаш нещо. Кой не би ги забелязал? Защо просто не са ги пуснали до цитата на икономистите и после да направят снимката? Кому е било нужно да бъдат поставени като на изложба?

— Нямам идея — отговори Харват. — Нищо чудно човекът да е садист, който се гордее с работата си?

Уайс почука върха на носа си с показалеца на едната си ръка, след което го насочи към своя гост.

— И така стигаме до някъде.

Харват очакваше той да продължи, но най-неочаквано Уайс нещо се замисли.

— Чук-чук — изтрополи Харват с кокалчетата на едната си ръка по бар плота, за да привлече вниманието му.

— Извинявай. — Уайс сякаш се събуди от сън. — Бях се замислил за един руски дипломат, когото отвлякоха в Ирак.

— И какво?

— Оперативните от федералната служба за безопасност пристигнаха от Москва и успяха да си го върнат за седемдесет и два часа.

— Впечатляващо. Как успяха? Предполагам, не е било след размяна на нежни любезности?

— Не, ни най-малко — отговори Уайс. — Може да се каже, че беше яростна атака. Руснаците насочиха вниманието си към най-близката околност, надникнаха под всяка керемида и започнаха да чупят ръце, пръсти, крака, докато не откриха някой, който можеше да им каже нещо. Така попаднаха на братовчед на един от похитителите. Започнаха да режат парчета от него и изпратиха куриер, който да ги предаде на семейството му. Щом носът и двете уши бяха доставени, дипломатът беше върнат в посолството невредим и руските агенти се прибраха в Москва.

— Това е единият от начините, особено в онази част на света, но мислиш ли, че наистина си имаме работа с руснаци?

— Организация с достатъчно умения да проникне във федералния резерв? — поклати глава Уайс. — С опит, достатъчен, та да осъществи едновременно пет отвличания, без да остави следа? Имаме работа с нещо друго.

— Щом не са руснаците, може би е някакъв вид валутна война. Или пък от Резерва са объркали нещата и са решили да се правят на Коза Ностра. С парите, с които разполагат, всичко е възможно.

— Но какви са вероятните възможности? Каква ще е тази група, която открито ще си навлече целия гняв на правителството на САЩ?

— Кой знае? Може да са точно това, което твърдят, че са — предположи Харват. — Просто група патриоти, които се опитват да сплашат федералния резерв достатъчно, за да бъде закрит?

— Не, това няма смисъл.

— Нищо от това няма смисъл.

— Искам да кажа — опита се да обясни Уайс, — че е пълна глупост да си въобразяваш, че ще можеш да сплашиш федералния резерв да спусне кепенците.

— Тогава защо е всичко това? — попита Харват. — Каква е целта?

— Възможно е целта да не е да бъде закрит Резервът, а да се вдигне достатъчно голям медиен шум и да предизвика национална дискусия, в центъра на която да бъде Резервът.