Читать «Тайният орден» онлайн - страница 19

Щом приключи с корекциите по лицето си, отвори ципа на пакета с дрехи. Съдейки по тежестта, се досети, че вътре са му сложили и чифт обувки. Ашби бе помислила за всичко, дори вратовръзката беше в тон с ризата, нещо, за което той самият едва ли щеше да се сети, но пък комбинацията беше добра.

Излезе навън и тръгна към колата ѝ. Получи одобрително подсвиркване.

— Я, колко си хубав! — рече Ашби.

— Можеше да избереш някоя от многото бели ризи в гардероба ми.

— Много са скучни. Изглеждаш страхотно. — Тя протегна ръце и затегна възела на вратовръзката му. — Не вярвай на никого, който би се опитал да те убеди в противното.

Харват метна калъфа с останалите си дрехи в багажника и докато се настаняваше на мястото до шофьора, попита:

— Къде отиваме?

— Господин Карлтън те чака в центъра на града. — Тя включи мотора и започна маневри, за да напусне паркинга.

— И къде по-точно?

— На Си Стрийт между Двайсет и първа и Двайсет и втора.

— Държавният департамент ли?

— Не — отвърна Ашби. — Срещу него. При паметника на Айнщайн.

— Имаш ли представа защо точно там?

— Не, никаква. Да не си направил някоя глупост, та той иска да те пребие пред статуята на Алберт Айнщайн за назидание на всички нас?

Харват се развесели. Ашли беше права. Стареца не понасяше глупаци и много обичаше да дава уроци на иначе умни хора, които понякога вършеха необмислени постъпки.

— Прехвърляш какво си сбъркал напоследък, нали? — погледна го Слоун, отклонявайки очи от пътя за миг.

— Не, няма такова нещо.

— Как ли пък не. Пошегувах се, а ти си помисли, че може наистина да си сгафил.

— По-добре внимавай в пътя — махна с ръка Харват.

— Би било подходящ край — не спираше тя — да те пребият в краката на Айнщайн заради някаква глупост.

— Не искаш ли да говорим за нещо друго? — предложи той.

— За какво например? — попита Ашли, докато отбиваше по пътя за окръг Колумбия.

— Все ми е едно. Нека е нещо забавно, стига да не е за покупки, за приятелките ти или за любовния ти живот.

— Ако искаш да пътуваш в мълчание, защо просто не ми каза?

Подиграваше му се.

— Добре — прие той. — Опитваш се да си интересна и ще се направя, че си. Съгласна ли си?

— Нямаш ли чувството, че се държим като отдавна женена двойка? — усмихна се тя. — Като онези, в чийто живот се набърква някое много привлекателно момиче, защото съпругът е безбожно богат, а момичето знае, че той може да умре всеки момент.

Харват поклати глава и я облегна назад, сякаш се канеше да спи. Ашби го тупна по гърдите и той се смили, предлагайки ѝ да даде тема за разговор.

Тя разнищи някои от текущите проблеми на организацията и как могат да бъдат решени. Разменяха си леки заяждания, но в крайна сметка останалата част от пътя мина в чудесен разговор.

7. глава

След като направи полагащия се в техния бизнес КОО — кръгов обход за оглед, Ашби спря пред музея на Алберт Айнщайн и пожела късмет на Харват.

— И между другото — подхвърли тя, докато той слизаше от колата и всеки миг щеше да затръшне вратата, — ако все пак шефът реши да те ликвидира, мислиш ли, че мога да взема твоето паркомясто зад офиса?