Читать «Тайният орден» онлайн - страница 20

— Един съвет от мен — наведе се той през отворената врата, — единствените мъжкарани, които мъжете гледат с удоволствие, са кечистките. Имай го предвид и може и да си намериш съпруг.

Ашби направи мимика, все едно ще захапе нещо голямо.

— Според теб ще открия ли някога „яко момче“? Надявам се да се случи.

Харват поклати глава и хлопна вратата, докато младата жена се смееше от сърце на собствената си шега.

Хитруша, помисли си той с усмивка. Това нейно чувство за хумор щеше да ѝ навлече много беди. Искаше му се да ѝ спести бъдещи неприятности, но ако приличаше на него, тя щеше да научи уроците си по трудния начин.

Забеляза Стареца на една от отдалечените пейки, наредени около паметника, огледа се внимателно, за да се увери, че никой не го следи, и едва тогава приближи и седна до него.

— Ти наистина не бързаше да се появиш — процеди Стареца. — От четирийсет и пет минути седя тук като идиот и храня тъпите гълъби.

— Добре съм, сър — рече Харват. — Благодаря, че попитахте.

— Не ми се прави на умник. Какво ѝ е на тази риза? Белите ти да не са на химическо?

Рийд Карлтън беше мъж от старата школа. Винаги носеше костюми на „Брукс Брадърс“, бели ризи и много консервативни вратовръзки. Така беше облечен и сега. Светлокафяво палто лежеше сгънато на пейката до него редом до брой на „Уолстрийт Джърнъл“, чаша кафе и кесийка, от която вероятно вадеше трохи от мъфин за храна на гълъбите.

— Това е избрала Ашби от гардероба ми.

— Жени — кимна пренебрежително Стареца с глава. — Трябваше да изпратя някой мъж да ти вземе дрехи.

Харват знаеше, че Стареца харесва Ашби и думите му не значеха нищо в момента, просто по някаква причина бе в лошо настроение.

— Трябва да тръгваме — рече той.

— Къде? Отсреща в Държавния департамент ли?

Карлтън се изкикоти под нос и си събра нещата.

— Тия момчета са в състояние да провалят дори погребение с един опечален. След всички неприятности, които ми създадоха, докато бях в ЦРУ, няма сума, която да ме убеди да ги приема за клиенти. Дори при сегашното ни положение.

Харват не беше много сигурен, но знаеше, че е най-добре да не спори.

— Щом няма да ходим в Държавния, с кого ще се срещаме?

Карлтън посочи Си Стрийт с брадичка и пое нататък.

— Какво знаеш за федералния резерв?

— За Резерва ли? Чакай да помисля. Знам, че технически не те печатат парите ни.

— Техническине произвеждат и сладолед, но не за това питах.

Охо! Под задника на Стареца наистина пуши.Харват се изкуши да отбележи, че ако наистина от Резерва са изпратили самолета, с който го доведоха, имат много добра машина, но навреме се усети и додаде:

— Монетарната ни политика се определя от федералния резерв.

— Този отговор е по-добър. И какво означава?

— Определят размера на лихвите, при които банките отпускат заеми.

— И това ли е всичко? — попита Карлтън. — Дотам ли се простират познанията ти?

— Според мен повечето хора и това не знаят. Малцина се интересуват от федералния резерв.

— А би трябвало.

Харват нямаше възражения. Изобщо американците би трябвало да се интересуват от много неща. Но не беше съвсем сигурен къде точно в такъв един списък би се наредил Резервът.