Читать «Тайният орден» онлайн - страница 18

Можеше да стои под душа вечно и да остави почти хипнотизирания си мозък да се наслаждава на горещината и парата, само че го чакаше работа. Пое дълбоко въздух и намали температурата на водната струя, докато стана почти ледена. Издиша и започна да брои до трийсет.

Беше убеден, че студът, който понасят тюлените в своята кариера, е толкова много, че след време се превръща в техен проблем. Наблюденията му по този въпрос бяха се превърнали в анекдот, но той познаваше десетки мъже, които след оттеглянето си се установиха в места с топъл климат и никога повече не стъпиха там, където имаше и най-малка възможност температурите да паднат сериозно.

Твърдо бе решил нещо незначително като студа да не влияе на решенията му, ето защо всяка сутрин държеше лицето си известно време под ледените струи. Естествено, усещането беше като от шок, но пък и действаше като безплатно двойно еспресо и го зареждаше с енергия. На това разчиташе и днес.

Излезе изпод душа, подсуши се с хавлиената кърпа и я завърза около кръста си. От дясната страна забеляза синина, която дори не беше усетил как се е получила, до този момент не бе изпитал и болка. Вероятно се беше случило, докато завземаха танкера от пиратите или измъкваха капитана от Сомалия. По време на акция в тясно пространство се удряш в толкова много предмети, че в първия момент дори не обръщаш внимание на натъртванията. Боеше се дори да погледне в какво състояние са краката му. Обичаха да се шегуват, че при акция в тясно пространство, или АТП, единствената задача на пищялите ти е да откриват мебелите в тъмното.

Харват се погледна в огледалото. Лицето му бе хванало загар по време на тренировките в Мексиканския залив, преди да потеглят за Сомалия. Същото важеше и за шията и ръцете до лактите. Успееше ли да отиде няколко дни някъде на почивка, щеше да се постарае да загори навсякъде. За кратко дори си позволи да помечтае задачата на новите клиенти на Стареца да е по-лека и да е на красиво слънчево място. Самата мисъл предизвика усмивка. „Карлтън Груп“ рядко получаваше такива поръчки, а що се отнася до „красивото слънчево място“, щеше да се изненада, ако го изпратеха в страна, по-добра от Сомалия, където се срещна с дъното на човешкото нещастие.

Забелязал, че е пропуснал да обръсне малка част от лицето си, той отмина евтините пластмасови самобръсначки, оставени в стъклена чаша в банята, и посегна към несесера, получен в джета. Зарадва се, че не се бе отървал от него, както възнамеряваше. Откри далеч по-добър бръснач и листче с телефонния номер на Натали.