Читать «Тайният орден» онлайн - страница 21

— Ти каква специалност имаше? Не беше икономика, нали?

Стареца чудесно знаеше какво е образованието му. Това с икономиката беше удар в корема.

— Политология и военна история.

— Не ви ли дадоха да четете нещо от Джон Адаме в Калифорния?

— Да, разбира се. Войната за независимост и историята на републиката бяха темите на основните четива. Произведенията на всички бащи основатели също бяха в програмата.

— В такъв случай ще можеш да кажеш каква според Адаме е една от най-големите слабости на Америка, за която той говори с Джеферсън.

— Една от най-големите слабости на Америка… — повтори замислено Харват, за да има време да помисли. — Като имам предвид къде се намираме, съм готов да предположа, че има нещо общо с банковото дело.

— Така е. Адаме вижда пълното невежество на хората, когато става дума за пари, кредити и обращение на парите, което според него е голям минус.

— Не го знаех. И какво общо има с нашата среща във Федералния резерв все пак?

— Не ти ли е попадал вестник, откакто замина? — попита Стареца.

— Там, където се намирахме, нямаше много будки за продажба на вестници.

Изражението на Карлтън внезапно омекна.

— Извинявай, не ти казах дори колко добре се справи там.

Не го биваше в изказването на похвали, нито кратки, нито по-обстойни.

— Така е, сър.

— А би трябвало. Задачата беше трудна и ти се справи забележително добре. С отвличането на капитана на брега ти връчиха грамадна кошница, с лимони, но ти все пак успя да направиш лимонада от тях. Но пък ти и хората ти оставихте много убити сомалийци зад гърба си.

— Не, сър. Оставихме много мъртвипирати.

— Разбирам — кимна Стареца. — И по-добре всички тях, вместо когото и да било от вас. Но сега имам проблем с френска организация по правата на човека, която научила за акцията и се опитва да разплете случая и да го превърне в инцидент от международно значение. Ако всичко беше останало в рамките на танкера, щеше да е едно, но слизането на сомалийския бряг и влизането в селото създава нова поредица от неприятности.

— Нямахме никакъв избор. Бяха убили щурмана и имахме всички основания да смятаме, че възнамеряват да направят същото и с капитана — поясни настойчиво Харват.

— Така е, разбира се, но не ме слушаш внимателно. Избрал си верния път. Ако беше оставил капитана, щяха да му видят сметката. На всички ни е ясно. И въпреки всичко собствениците на „Сиена Стар“ са неспокойни. Не искаха да се стига до слизане на брега и сега са разтревожени, че инцидентът ще се стовари на техните глави. В момента са ни заклещили в ъгъла и отказват да преведат парите, докато шумът не стихне.

Едва сега Харват разбра каква е причината за лошото настроение на Стареца.

— Не знам какво да кажа.

— По-добре си мълчи.

— Чувствам се отговорен за това, че задържат плащането.

— Дадох ти картбланш да слезете на брега — вдигна ръка Карлтън. — Ще се оправя с тях. Междувременно обаче трябва да обсъдим онова, което ни предстои.

— Питахте ме дали съм виждал вестник, откакто заминах — кимна Харват. — Не съм. Какво става?