Читать «Тайният орден» онлайн - страница 17

— Поне ще имаш на какво да закачиш ето това тук — отбеляза Слоун, пресегна се през прозореца на колата си и измъкна обвит в калъф костюм.

— Откъде го взе? — попита той и пристъпи напред.

— Мисля, че е задигнат от някой сутеньор или от говорител по телевизията, който съобщава прогнозата за времето.

— Много смешно — отбеляза Харват с крива усмивка и протегна ръка да поеме закачалката. — Как влезе в дома ми?

Тя вдигна десния си крак и силно ритна напред.

— Използвах „шперца“ си „Маноло“ номер шест.

Дръзко.Харват харесваше дързостта.Почтитолкова, колкото и стюардесите от „Скандинавските авиолинии“ с шалче около врата. Но само почти. Освен че Слоун Ашби беше твърде млада за него, тя беше и колега. Нещо повече, Рийд Карлтън, който очевидно ѝ бе дал ключа и кода за алармата на дома му, беше пределно ясен, че очаква от Харват да поддържа строго професионални отношения с нея. Някой ден тя щеше да направи невероятни неща за тяхната агенция, може би по-велики, отколкото бе направила за собствената си държава. С Божията помощ щеше да докладва на Харват. Карлтън не искаше усложняване на отношенията им да попречи по някакъв начин на работата.

— Ако щом се прибера — отбеляза Харват, докато поемаше закачалката, — открия, че плочите ми на „Кул енд дъ Генг“ липсват, ще стане голям скандал.

— Никой не се е доближавал дори до скъпоценния тифонограф, деденце — бавно и високо произнесе тя, все едно говореше на човек с отслабващ слух. — Не се тревожи. Всичко си е на място. Твоите „Кул енд дъ Генг“ ще са си там, щом автобусът те върне у дома след бингото.

Беше ред на Харват да се засмее. Слоун Ашби бе наистина остроумна и човек рядко можеше да я хване натясно. Напомняше му много за самия него на нейната възраст — вироглав и уверен в себе си. И въпреки всичко той с радост общуваше с нея. Заради категоричното настояване на Стареца да не се забърква с Ашби, Харват гледаше на нея като на по-малка сестра и се държеше подобаващо.

— Заповядай — подаде ѝ той кутийката с макета на свръхзвуковия джет „Еъриън“, — наистина ти нося малък подарък.

Слоун вдигна капака и вдигна вежди от изненада.

— Охо! Гледай ти. Знаеш какво харесват жените. Чудя се как някоя не те е пипнала досега.

— Не че е нямало опити — отвърна Харват, пъхна несесера под мишница с усмивка и се насочи към сервизните помещения на „Обслужване на бизнес авиацията“, за да си вземе душ и да се преоблече.

6. глава

Служителите на „Обслужване на бизнес авиацията“ взеха данните на Харват и му показаха къде може да се възползва от услугата да вземе душ и да се преоблече. Парата бързо изпълни тясното помещение. След изтощителното пътуване бе мечтал за дълъг горещ американски душ почти толкова силно, колкото и за двоен чийзбургер. Просто беше различно.

Влезе в кабината и затворил очи, остави водата да се стича по изтерзаното му от умора тяло. Работата му го бе изцедила не само умствено, но и физически. Винаги се бе грижил старателно за формата си и това личеше. Малко мъже на неговата възраст можеха да се похвалят с такава. Не биваше да забравя, че с времето не става по-млад. Това не му пречеше да провежда операциите както трябва, но времето за възстановяване ставаше все по-продължително. Някой ден щеше да се наложи да погледне истината в очите и да признае, че тази работа е за по-млади мъже, и да се замисли за нова насока на развитие. Стареца също му го бе казал и полека-лека го готвеше да поеме един ден бизнеса. Според Харват обаче имаше много време до този момент.