Читать «Тайният орден» онлайн - страница 16

И талибаните, и „Ал Кайда“ предлагаха големи суми за главата ѝ, затова от Департамента по отбраната ѝ отказаха трета мисия. Без да губи време, тя кандидатства за място в групите в Ирак. Получи отказ и оттам.

В крайна сметка се установи във Форт Брат в Северна Каролина, където започна работа в женския взвод „Делта“, известен още като Проект „Атина“. Независимо от младата си възраст, тя се оказа чудесен инструктор. Но всички знаеха, че талантът, а и сърцето ѝ са в работата на оперативен работник. Слоун заявяваше на всеослушание, че ако не бяха наградите за главата ѝ и медийната разгласа на нейните резултати по време на мисиите, тя все още щеше да коли и беси терористи. Не вярваше в политическата коректност, нито съчувстваше на командирите си, които се тревожеха за рисковете, на които би била изложена.

Неслучайно отношенията между Слоун Ашби и армията на Съединените щати бяха отношения на любов и омраза. От една страна, на военните им харесваше, че могат да се похвалят с една успяла, свръхпривлекателна и атлетична млада американка, ала в същото време им бе неприятно, че тя не спира да намеква и да подхвърля на всеослушание, че те нямат куража да я върнат на бойното поле.

Имаше си неприятности с хората от Департамента по отбраната, но пък много други във Вашингтон искрено ѝ се възхищаваха. За голямо огорчение на висшестоящите Ашби бе желан гост на много частни партита, където биваха канени хора от висшите кръгове, с които тя свободно споделяше своите мисли. На такова събиране се запозна и с Рийд Карлтън.

Побъбриха повече от час са събитията в света, за политика и за военните. На следващия ден обядваха заедно и този път срещата им продължи цели три часа. До края на месеца Стареца бе успял да я омагьоса. Ашби бе освободена с почести и само четирийсет и осем часа по-късно бе наета в „Карлтън Груп“.

Обикновено не я изпращаха да посреща някого на летището, но този път обстоятелствата очевидно бяха извънредни и всеки даваше своята лепта. Въпреки славата си на особнячка Ашби чудесно работеше в екип.

— Здравей, старче — поздрави тя.

Старче ли?Вярно, че бе прехвърлил четирийсетте, но все още нямаше нищо общо със старостта, още повече че и двамата работеха за истински възрастен мъж, какъвто беше Рийд Карлтън. Въпреки всичко Ашби не пропускаше случай да го закачи на тази тема. Харват не се чувстваше стар и въпреки това се дразнеше, когато тя се заяждаше така.

— Донесох ти нещо от Африка — рече той.

— Така ли? — изражението на Ашби изведнъж стана по-дружелюбно, почти детинско. — Какво?

— Ето това — показа ѝ той средния пръст на едната си ръка.

Тя се засмя от сърце. В гласа ѝ нямаше и нотка на гняв или обида. Умееше да оцени добрия майтап дори когато беше за нейна сметка. Подобно нещо не бе в състояние да засегне егото ѝ. Самата тя имаше достатъчно добро чувство за хумор.

Имаше и око и ухо за интересни хора и ситуации. Човек се стъписваше от бързината, с която Ашби анализираше нещата и съобразяваше какво става. На Харват му беше неприятно да си признае, но тя вероятно беше по-бърза и по-умна от него.