Читать «Тайният орден» онлайн - страница 154

Бетси загуби представа колко време бяха пътували. Можеше да е един, а може би и десет часа. Единственото, за което можеше да мисли, бе да върши нещата така, както искаха от нея. Мечтаеше единствено за свободата си. За това да се прибере у дома.

Колата зави за кой ли път, но постепенно намали скоростта и най-сетне спря. Мъжът с маската се качи отзад при нея и свали качулката. Втренчи очи в нейните за известно време, сетне извади отново дигиталното устройство и натисна копчето за включване.

„Моля повторете след мен: Луси Локет кесийката изпусна, Сали Фишър я намери. Вътре не видя ни пени, само панделка завита.“

Бетси покорно повтори. Мъжът върна записа в началото и отново го пусна. Бетси повтори. Започна да повтаря като мантра отново и отново текста от край до край. Ако го повтореше достатъчен брой пъти, щяха да я пуснат.

Мъжът с маската извади ножа си и сряза първо пластмасовите белезници, които държаха китките ѝ, после и тези на глезените. Потупа гърдите ѝ, за да ѝ напомни за камерата, плъзна вратата и ѝ даде знак с ръка да слезе на тротоара.

В която и част на света да се намираше, беше вечер. Инструкциите ѝ бяха съвсем ясни. С ръка първо в десния джоб, а после и в левия, тя бавно се отдалечи от вана. Докато крачеше, повтаряше фразата отново и отново, изпълнена с надежда, че мъжът не я е излъгал:

„Луси Локет кесийката изпусна, Сали Фишър я намери. Вътре не видя ни пени, само панделка завита“.

— Ето, заповядай — рече Кордеро и подаде на Харват бутилка с вода, която бе купила за него. — Нещо ново?

Той пое водата и докато отвиваше капачката, отвърна:

— Нищо засега. Какво каза командирът на командосите?

— Зададе ми същия въпрос, който чух и преди час — още колко време мисля, че ще чакаме.

— Какво му отговори?

— Да не се тревожи — екипът му ще си е у дома за Коледа.

Харват се усмихна. Тя поне не губеше чувство за хумор, което през последните часове бе започнало да се изчерпва. През целия ден организираха операцията, най-вече координираха действията си с ФБР, чиито агенти непрестанно се свързваха с централата във Вашингтон. По мнението на Харват твърде много време беше отделено на това къде точно ще стои всеки, колко от бостънските полицаи и колко агенти от ФБР ще бъдат цивилни и т.н. Когато най-сетне всичко бе уточнено, беше вече късен следобед.

— Този вид операции са сложно нещо — сподели Харват с Кордеро по повод на разговора ѝ с командира на командосите. — Следеното на покривите на сградите и на прозорците изцежда мозъка ти. Много скоро се изтощаваш така, че като нищо ще изпуснеш нещо. Командирът просто се тревожи дали хората му ще запазят форма.

— Както вече казах, за Коледа ще са по домовете си.

Харват кимна. Всички бяха изнервени. С нетърпение очакваха нещо да се случи. За разлика от другите те имаха възможност да се движат.

Партньорът на Кордеро отговаряше за периодичната смяна на дрехите, така че Харват можеше да влиза и излиза от района с различни облекла. Сал се грижеше и за координацията между цивилните полицаи и агентите на ФБР.