Читать «Тайният орден» онлайн - страница 156
Брад Тор
— Мисля, че целта е налице. Прилича на бездомник, вероятно жена. Кестенява коса, дебело кафяво палто, тъмни панталони. Вади от джобовете си нещо и го пуска на земята.
— Виждате ли полицай Качински? — попита Кордеро.
— Потвърждавам — обади се командосът. — На около десет метра зад нея.
— Качински — повика го Кордеро, — виждате ли жена, която прилича на скитник на около десет метра пред вас? Кестенява коса, кафяво палто?
— Потвърждавам — отвърна Качински. — Не само я виждам, мога и да я помириша. Боже, как вони само.
— Не предприемайте нищо. Повтарям. Стойте на разстояние. Може да се опитват да ни заблудят — нареди следователката. Сетне се обърна към Харват. — Какво става?
— Нямам представа. Но не ми харесва. Имам много лошо предчувствие.
— Всички в пълна готовност — нареди Кордеро по радиото към екипите. — Жената с палтото може да е примамка. Не изпускайте от очи набелязаните цели. Ако някой от обектите ни се появи, не бива да го изпускаме.
Харват продължи да обикаля с очи периметъра, като внимаваше най-вече за историческото място със звездата и Девъншър Стрийт. Изведнъж забеляза жената с кафявото палто.
— Тази жена е като дрогирана — проехтя отново гласът на Качински. — Чувам я да повтаря нещо като стихчета за някоя си Луси Локет или нещо подобно.
— Полицай Качински, не предприемайте нищо — нареди Кордеро. — Ясно?
— Ясно.
— Движи се към нас — отбеляза Харват.
Следователката също забеляза жената. Косата ѝ приличаше на ритана зелка. Пристъпваше с наведена глава и като почти всички бездомници бе навлечена въпреки топлото време.
— Тя е почти пред вас — обади се Качински.
— Виждаме я — отвърна Кордеро.
Двамата с Харват ясно виждаха как жената бръква в джобовете си, вади картичка и я пуска на земята.
Усещането за нещо нередно се надигаше с все по-голяма сила в ума на Харват. Вътрешният му клас направо крещеше.
Жената пристъпваше като в сън и мърмореше нещо под нос. Местеше краката си един пред друг. Харват бе виждал това и преди.
Кордеро направи крачка по посока на жената. Харват я стисна за ръката и я задържа.
Видяха как жената слезе на платното. Към нея се понесе кола, набрала скорост след кръстовището, но в последния миг успя да набие спирачки. Жената вдигна поглед.
Един от командосите, който следеше обстановката с бинокъл, я позна пръв.
— Обект А. Обект А. Жената с кафявото палто е Бетси Мичъл. До всички: жената с кафявото палто е Бетси Мичъл.
Кордеро измъкна дланта си и се затича напред. Същото направи и полицай Качински.
Той стигна пръв до Бетси Мичъл, събори я на земята и се хвърли върху нея.
Харват стигна до Кордеро в мига, в който устройството, което Мичъл носеше, бе взривено от дистанция.
60. глава
— Какво, по дяволите, беше това? — попита Бил Уайс, докато Райън и Макгий тичаха към прозореца на хотелската стая.
Райън стигна първа.
— Прозвуча като експлозия.
— Със сигурност се усети като взрив — добави Макгий.
Видяха огромно мътно огнено кълбо, пълзящо нагоре в нощното небе. Ударната вълна беше толкова мощна, че за малко да избие прозорците, а доколкото схващаха, бяха на не по-малко от четири-пет пресечки разстояние. Миг по-късно наоколо се разнесе вой на аварийни коли, носещи се към мястото на инцидента.