Читать «Тайният орден» онлайн - страница 153

— Вероятно. Защо?

— В случай, че историческият маркер не е поставен на точното място на Бостънското клане, а над него, ще имаме нужда от полицаи отдолу, за да покриват периметъра.

— Няма да е трудно да разберем — отвърна Кордеро.

— Какво още ще ни е нужно?

Странно беше усещането, че тя се отнася с него като със специалист, трябваше му миг поне, за да свикне с промяната. Вероятно се дължеше на това, че Кордеро разбра, че е бил агент на Сикрет Сървис, нищо че нямаше представа, че е бил в екипа на президента. По някакъв начин беше усетила, че с тази работа тук той се чувства в свои води и че е добър в нея.

Харват се замисли какво още ще им е нужно и съзнавайки, че в никакъв случай няма да успеят да стигнат навреме, за да спасят жертвата, се спря на единственото, което им бе необходимо повече от всичко друго.

— За нищо друго не бих помолил, освен за камион, пълен с късмет. — Той направи усилие да придаде оптимизъм на усмивката си.

Чу как партньорът на Кордеро се изхили, но така и не успя да определи дали онзи се смее на шегата му, или му се присмива.

59. глава

Бетси Мичъл чувстваше превозното средство, вероятно ван, ако се съдеше по звука от плъзгаща се врата, когато се качиха, след което поеха очевидно в населено място, защото често спираха и тръгваха. Нямаше представа къде се намират. В резултат на опиатите, които ѝ биеха, и неколкократните кацания и излитания след отвличането, тя съвсем загуби представа дали е все още в Съединените щати. До слуха ѝ стигаха клаксони на автомобили, но нищо не виждаше. На главата ѝ постоянно бе нахлузена качулка.

Като оставим настрани разбитата устна и насиненото око, което много я болеше след ударите по лицето, изнасилването, от което толкова се страхуваше в онзи склад, така и не се случи. След като разкъса блузата ѝ мъжът с маската излезе. Върна се с малка камера, комбинирана с микрофон с размера на една трета гилза за червило. Показа ѝ устройството и го залепи с тиксо за гърдите ѝ, след което нахлузи качулката на главата ѝ.

Докато махаше яката от шията ѝ и започна да я облича, използва дигитално записващо устройство, на което бе записал какво ще се случи по-нататък.

Бяха се договорили за откупа ѝ. Само след часове тя щеше да бъде свободна, ако изпълнява точно каквото се иска от нея. Това беше и целта на видеокамерата и микрофона. Заради качулката на главата си тя не можеше да вижда, но чувстваше как той ѝ нахлузва някакви дрехи. Обясни ѝ, че ще вижда и чува всичко, което тя прави. Не пропусна да ѝ каже и какво ще се случи, ако се отклони от инструкциите. Кръвта застана във вените ѝ. Успя да намери сили и се закле, че ще прави всичко, както ѝ е поръчано. Обеща, че при никакви обстоятелства няма да се отклони от инструкциите.

Когато гласът от дигиталното устройство поиска да повтори стихчето за Луси, тя го направи дума по дума без никаква грешка. Сигурен, че е напълно готова, човекът я качи в колата и потеглиха.