Читать «Тайният орден» онлайн - страница 152

Харват изчака групата туристи да отмине и се обърна към Кордеро и партньора ѝ:

— Символиката тук е на върховно ниво. Тук трябва да е следващата му акция.

— Какво ще кажеш, Сал? — попита следователката.

— Смартфонът ми не е чак толкова умен, че да предсказва какво смята да направи убиецът. Нямам представа.

— Мислиш ли, че могат да замислят нещо в Олд Стейт Хаус? — извърна се тя към Харват. — Някое ново обесване, може би? Така че тялото да увисне от балкона например?

Харват вдигна очи и размишлява известно време.

— Знаем, че обичат да действат късно нощем. Под прикритието на нощта. Не обичат да се излагат на показ. Точно затова акциите при Дървото на свободата и дома на Хъчинсън бяха проведени вътре. Трудно ще убиеш някого на открито.

Партньорът на Кордеро вдигна лице нагоре и огледа офис сградите наоколо.

— Ами ако решат да използват снайпер?

Добро хрумване. Харват не беше помислил за подобна възможност и също огледа сградите. Десетки бяха местата, на които можеше да се настани снайперист. Щеше да е драматично и да привлече вниманието на много хора. Подобна възможност му се стори напълно реална.

Същински адвокат на дявола, той продължи:

— Ако решат да използват снайперист, как ще накарат жертвата да отиде до мястото, което са определили?

— Ако зависеше от мен — започна да размишлява на глас Кордеро, — щях да повикам там полицай.

— Така ли?

— Щях да позвъня на 911 с някаква измислена причина и да изчакам полицая, когото изпратят, да застане точно там, където искам, и тогава да пусна жертвата.

— Като я накараш да си мисли, че я пускаш да си върви? — попита Харват.

— Него или нея — уточни тя. — Не забравяй, че засега липсват един мъж и една жена.

— Именно. И като кажеш на нея или на него, че го пускаш на свобода, ще го оставиш някъде наблизо и ще му кажеш да тича към полицая.

— И тъкмо когато стигне до униформения — обади се партньорът, правейки се, че стреля със снайперистка пушка, — край!

Теорията беше чудесна, но беше само теория. Харват отново вдигна лице към прозорците на сградите. Заслужаваше си да се обмисли.

— На колко командоси мислите, че можем да разчитаме?

— Няма проблем да се обърнем към частите им в цялата страна — започна Кордеро, обикаляйки с очи периметъра, — но след като не сме наясно какво планират нашите похитители, ще се наложи да наводним пространството и с цивилни. А докато жертвата стигне до историческото място, може да стане твърде късно.

— По време на Бостънското клане британските войници избиват невинни хора с мускети, така че, ако решат да минат на плана със снайпер, ще се наложи да държат жертвата под прицел през цялото време. Въпреки това ще трябва да покрием и другите си бази.

— Кои например?

— Налага се да сложим постове в Олд Стейт Хаус — рече той, докато междувременно мисълта му бързо прехвърляше и хилядите други възможности. Когато имаш място, особено на открито, се научаваш как да го браниш, мъчейки се да мислиш като лошите. — Какво има отдолу? Канализация? Тунели на метрото?