Читать «Тайният орден» онлайн - страница 155

Имаше няколко фалшиви тревоги заради минувачи, напомнящи с нещо външния вид на Джонатан Ренър или Бетси Мичъл. Всеки път всички скачаха в пълна готовност, но бързо се оказваше, че това не са техните обекти, и те се връщаха по местата си.

С напредването на вечерта Харват виждаше как умората започва да се отразява на наблюдателността на Кордеро.

— Какво ще стане, ако по някакъв начин е изтекла информация? — попита по едно време тя. — Ами ако са разбрали, че сме тук в засада?

Харват погледна часовника си.

— Още е рано да се размекваш.

— Не се размеквам. Но може и да съм права.

— Веднъж ми се наложи да стоя легнал в дупка, не по-голяма от багажник на кола, и да чакам един тип да мине. Нямаше кафене наблизо, откъдето да си взема студена напитка, нито чиста тоалетна. За хората от третия свят това тук е почти като в хотел „Риц-Карлтън“.

— Сигурно можеше да е и по-лошо — съгласи се тя.

— Така е. Като например наоколо да пълзят змии или по теб да стрелят от камиони, пълни с въоръжени мъже.

Кордеро го изгледа продължително.

— По някое време ние с теб дълго ще си поговорим кой всъщност си.

Той отпи вода от шишето, след което завинти обратно капачката.

— Трябва да го направим на чаша кафе. Иначе ще заспиш.

— Не знам защо, но се съмнявам, че ще заспя.

Харват се канеше да смени темата, но в този момент нещо изпука в слушалките им. Беше Сал.

— Току-що постъпи информация от един от патрулиращите полицаи в района.

— И каква е тя? — поиска да знае Кордеро.

— Изглежда е намерил няколко картички като онази, която ти откри в склада.

— Къде е той?

— Задръж така, ще го включа на тази честота.

— Говорите със следовател Кордеро — рече Сал след минута.

— Следовател Кордеро? — обади се нечий глас. — Говори полицай Качински.

— Какво имате, Качински?

— Получихме нареждане да си отваряме очите за всичко, на което има череп с кръстосани кости и корона. Открих няколко черни картички с такива рисунки, на обратната страна на които пише:Гордея се с откритото признание, че ненавиждам тираните.Следват три букви —С.Н.С.

Харват погледна Кордеро, докато прибираше бутилката с вода в джоба си.

— Къде се намирате? — попита следователката.

— Движа се на север по „Девъншър“ и съм непосредствено до Куейкър Лейн.

— На половин пресечка южно от нас е — обясни тя на Харват.

— Много са — продължаваше Качински. — Все едно пътечка от трохи. Ще ги събера, в случай че потрябват на вашите хора за отпечатъци.

— Полицай Качински — намеси се Харват. — Оставете останалите. Трябва да разберем кой ги пуска.

— Разбрано. Стойте на линия. Ще видя дали мога да разбера.

Кордеро се канеше да тръгне по посока на мястото, но Харват улови ръката ѝ и леко я задържа.

— Вероятно някой се опитва да отклони вниманието ни — предупреди той. — Изчакай секунда.

— Може да нямаме и секунда време — рече тя, докато говореше по радиото с останалите екипи, за да им съобщи какво се случва и да бъдат в готовност.

Почти веднага след това един от командирите на командосите се обади: