Читать «Тайният орден» онлайн - страница 155
Брад Тор
Имаше няколко фалшиви тревоги заради минувачи, напомнящи с нещо външния вид на Джонатан Ренър или Бетси Мичъл. Всеки път всички скачаха в пълна готовност, но бързо се оказваше, че това не са техните обекти, и те се връщаха по местата си.
С напредването на вечерта Харват виждаше как умората започва да се отразява на наблюдателността на Кордеро.
— Какво ще стане, ако по някакъв начин е изтекла информация? — попита по едно време тя. — Ами ако са разбрали, че сме тук в засада?
Харват погледна часовника си.
— Още е рано да се размекваш.
— Не се размеквам. Но може и да съм права.
— Веднъж ми се наложи да стоя легнал в дупка, не по-голяма от багажник на кола, и да чакам един тип да мине. Нямаше кафене наблизо, откъдето да си взема студена напитка, нито чиста тоалетна. За хората от третия свят това тук е почти като в хотел „Риц-Карлтън“.
— Сигурно можеше да е и по-лошо — съгласи се тя.
— Така е. Като например наоколо да пълзят змии или по теб да стрелят от камиони, пълни с въоръжени мъже.
Кордеро го изгледа продължително.
— По някое време ние с теб дълго ще си поговорим кой всъщност си.
Той отпи вода от шишето, след което завинти обратно капачката.
— Трябва да го направим на чаша кафе. Иначе ще заспиш.
— Не знам защо, но се съмнявам, че ще заспя.
Харват се канеше да смени темата, но в този момент нещо изпука в слушалките им. Беше Сал.
— Току-що постъпи информация от един от патрулиращите полицаи в района.
— И каква е тя? — поиска да знае Кордеро.
— Изглежда е намерил няколко картички като онази, която ти откри в склада.
— Къде е той?
— Задръж така, ще го включа на тази честота.
— Говорите със следовател Кордеро — рече Сал след минута.
— Следовател Кордеро? — обади се нечий глас. — Говори полицай Качински.
— Какво имате, Качински?
— Получихме нареждане да си отваряме очите за всичко, на което има череп с кръстосани кости и корона. Открих няколко черни картички с такива рисунки, на обратната страна на които пише:
Харват погледна Кордеро, докато прибираше бутилката с вода в джоба си.
— Къде се намирате? — попита следователката.
— Движа се на север по „Девъншър“ и съм непосредствено до Куейкър Лейн.
— На половин пресечка южно от нас е — обясни тя на Харват.
— Много са — продължаваше Качински. — Все едно пътечка от трохи. Ще ги събера, в случай че потрябват на вашите хора за отпечатъци.
— Полицай Качински — намеси се Харват. — Оставете останалите. Трябва да разберем кой ги пуска.
— Разбрано. Стойте на линия. Ще видя дали мога да разбера.
Кордеро се канеше да тръгне по посока на мястото, но Харват улови ръката ѝ и леко я задържа.
— Вероятно някой се опитва да отклони вниманието ни — предупреди той. — Изчакай секунда.
— Може да нямаме и секунда време — рече тя, докато говореше по радиото с останалите екипи, за да им съобщи какво се случва и да бъдат в готовност.
Почти веднага след това един от командирите на командосите се обади: