Читать «Тайният орден» онлайн - страница 151

Картичката беше истинска находка. Повече от ясно беше, че са на точното място. Оставаше само въпросът дали ще могат да открият още нещо.

Щом криминалистите пристигнеха, щяха да претърсят щателно всеки сантиметър. Несъмнено щяха да намерят хиляди отпечатъци и Харват никак не завиждаше на човека, когото щяха да натоварят със задачата да ги провери. При сграда от този мащаб проблемът щеше да е кои отпечатъци да не вземат.

Най-вероятно щяха да се спрат на сандъците, на веригата в стената и на мястото около блузата, дръжките на вратите, ключовете за осветление и повърхностите в тоалетните. За всички останали места беше въпрос на избор, макар процедурата и за полицията, и за ФБР да бе много строга.

Онова, което търсеше, докато се оглеждаше, беше нещо по-необичайно, което не се връзва с мястото.

Този, който е бил тук, вероятно е пристигнал в ранните часове на понеделник сутринта. Само преди два дни. Щом е бил достатъчно небрежен да изпусне картичката, къде още може да се е издънил?Дали блузата беше грешка? Или бе оставена нарочно? Или просто е била без значение за него?

Крадецът на метал бе видял няколко души и това беше потвърждение на теорията им, че зад убиеца има цял екип. Оръжието, което приличало на картечни пистолети, пък беше в подкрепа на хипотезата, че са добре подготвени и най-вероятно са свързани с военни или разузнавателни организации. Като добавим към това и начина по който жертвите бяха убити, особено отрязването на ушите на Клер Маркорт и Кели Дейвис, всичко навеждаше на мисълта, че теорията на Бил Уайс за „Клуба на плувците“ ще се окаже правдоподобна.

Докато крачеше напред-назад из помещението, мисълта на Харват се върна към израза на Джон Ханкок, изписан на обратната страна на картичката. Още докато теглеше чертата с маркера в кабинета на Кордеро, му хрумна, че следващото събитие по хронология би трябвало да е Бостънското клане, но не успя да сподели идеята си заради влизането на шефа на Кордеро.

Ами ако следващото място, където убиецът възнамеряваше да удари, не беше Бостън Комън или Фенюъл Хол, местата, където британските войски са били настанени, а мястото на Бостънското клане?

Колкото повече мислеше, толкова по-силно се затвърждаваше убеждението му, че това ще е така. Текстът от Ханкок трябва да беше свързан със следващото появяване на убиеца.Там трябваше да е.

Оставаше само въпросът дали да продължават да си губят времето тук и да оставят работата да бъде довършена от криминалистите, или да насочат усилията си към следващото място. Всъщност този въпрос изобщо не стоеше.

Той се отказа да оглежда повече и с бързи стъпки се запъти да търси Кордеро. Ако проведяха акцията както трябва, можеха да успеят да заложат и капан и убиецът да се хване.

58. глава

Единствено кръг от заоблени камъни с гравирана в центъра звезда върху тротоара точно под източния балкон на Олд Стейт Хаус бележеше мястото на Бостънското клане. Това бе една от не толкова впечатляващите, но пък и най-важната от спирките по Пътя на свободата в Бостън — близо четири километра дългата червена линия, която минава през града и свързва шестнайсет важни исторически места на събития, довели до Войната за независимост. Тук, на това място, пет граждани на Бостън били първите, дали живота си в името на американската свобода.