Читать «Тайният орден» онлайн - страница 150

Вече вън от колата, Харват се размина с един от излизащите, който кимна.

— Никой от отвлечените!

Можеше да се каже, че акцията бе провал.

Командирът на екипа ги чакаше вътре.

— Сандъците още са тук — заяви той. — Но толкоз.

— Къде са? — попита Кордеро и тримата проследиха с поглед посоката, в която сочеше мъжът.

Подпрени на стената, металните сандъци бяха кипнати на една страна, сякаш някой бе имал намерение да ги изнесе, но после беше размислил.

На стената в съседно помещение видяха закачена за стената верига, а до нея човек от екипа бе открил женска блуза. Миришеше ужасно и бе опръскана с кръв.

— Знаете ли каква е кръвната група на Бетси Мичъл? — попита следователката.

— Лесно ще разберем.

— Къде е апаратът ти? — обърна се Кордеро към партньора си.

— В колата.

— Не ми се ще да чакаме криминалистите. Искам да направим снимки веднага и да продължим с анализите час по-скоро.

— Няма проблем — отвърна Сал. — Само трябва да координираме с момчетата от ФБР, да организираме наблюдение на мястото и да разпитаме, в случай че някой е забелязал още нещо, а и да видим не можем ли да получим по-добро описание на мъжете, които крадецът на метал твърди, че е видял.

— Какво да направя аз? — попита Харват.

— Имаш ли някакъв опит в съдебната медицина?

— Не голям — поклати той глава.

— В такъв случай имам за теб идеална задача — въздъхна тя. — Донеси от колата двата пластмасови контейнера, които видя.

— И после?

— После ще имаш възможност да докажеш, че те бива в разследването.

— Как?

— Ще отидеш да потърсиш къде в района се продава кафе.

57. глава

Трябва да се признае, че Харват не само нямаше нищо против да отиде за кафе, но дори успя да намери такова, което ставаше за пиене. Върна се с три чаши в картонена кутия.

Екипът от лабораторията не беше пристигнал още, но Кордеро бе направила съществено откритие.

— Я виж това — подаде му тя пластмасова торбичка с някаква картичка вътре с размера на визитка. От едната страна с кървавочервени букви бе нарисуван череп с кости и корона над тях. От другата страна имаше надпис:Гордея се с откритото признание, че ненавиждам тираните.Следваше съкращениетоС.Н.С.

— Това според мен е цитат от Джон Ханкок.

— Точно така — обади се Сал и подаде своя смартфон. — В речта му по случай четвъртата годишнина от Бостънското клане.

— Защо е на картичката? И защо са я оставили тук?

— Може да са я изпуснали — предположи Кордеро.

— Къде я откри?

— Зад сандъците до стената.

Имаше логика в думите ѝ. Едно беше сигурно — откриването на този склад беше голям пробив. Поне се надяваше да е така.

— Успя ли да намериш още нещо? — попита Харват.

— Нищо освен блузата и тази картичка — отвърна следователката.

— Все трябва да има още нещо. Просто не сме го намерили.

— Ами пробвай се — обади се Сал. — Попаднеш ли на нещо, само не го пипай. Повикай някой от нас или агент на ФБР.

Харват кимна и се отправи към другата част на склада. Беше свикнал при претърсване на убежища на терористи да открива по-скоро флашки, компактдискове и дори документи, отколкото косми или текстилни нишки.