Читать «Тайният орден» онлайн - страница 131

Харват и Кордеро минаха на отсрещната страна и когато стигнаха до въпросната сграда, Харват забеляза плоча с надпис на стената недалеч от спътничката си.

— Беше права — посочи я той. — Виж.

Инспекторката вдигна глава и прочете историческата справка.

— Какво ще кажеш, а? Все пак знам нещо от историята на Бостън. Гардън Корт Стрийт номер четири. Дом на Джон Ф. „Хъни Фиц“ Фицджералд, кмет на Бостън, и родно място на дъщеря му Роуз Фицджералд, майка на американския президент Джон Ф. Кенеди.

Докато се провираха между две паркирани коли и заобикаляха пожарната в средата на платното, Харват се опитваше да намери връзка с фамилията Кенеди. Нова, този път бронзова плоча отклони мислите му — сградата, или по-скоро мястото, беше с още по-голямо историческо значение.

— Тук се е намирало имението на губернатор Томас Хъчинсън — прочете на глас той, след като отвори интернет на телефона си.

— С какво е толкова известен?

— Очевидно е бил един от най-мразените граждани на града. Зет на Андрю Оливър, чието чучело е било окачено на Дървото на свободата. Хъчинсън е и последният губернатор на Масачузетс преди Войната за независимост. Тук пише, че Сам Адаме не можел да го търпи. За повечето колонисти бил олицетворение на всичко нередно от страна на Великобритания. Бил алчен, арогантен и голям сноб. Няколко седмици след историята с Дървото на свободата гневните бостънчани плячкосали и разрушили дома на Хъчинсън.

— Имал ли е нещо общо с Чаеното парти в Бостън?

Харват тръгна надолу по браузъра и кимна.

— Когато колонистите поискали да върнат голяма пратка чай обратно в Англия в знак на протест срещу данъка, Хъчинсън се намесил. Тръгнал слух, че той е тайният дистрибутор на чая, и хората побеснели. В целия град започнали протести, които набрали скорост и кулминацията била…

— Чаеното парти.

— Позна — отвърна Харват. — Скоро след това заминал и умрял в изгнание в Англия.

— Значи не е убит в Бостън? Не са го сварили, за да го умъртвят?

— Не и според написаното тук — отговори Харват и прибра телефона си. — Това не значи, че няма връзка с онова, което всеки миг ще видим.

— Готов ли са да влизаме?

Без да е много близо до входа, Харват вече усещаше отвратителната воня на изгоряла гума. Пое си последна дълбока глътка сравнително чист въздух, кимна и прекрачи прага.

48. глава

Миризмата на изгоряла гума е по-неприятна дори от онази, която се носи след камион с горещ, готов за наливане асфалт. Димът бе оставил черни ивици по фасадата на сградата, над входа и там където пожарникарите бяха счупили прозорците.

Вътре човек можеше да проследи пътя на същия този дим по тавана и горните части на стените до самата баня. Ако нямаше нещо изключително важно и интересно, което се налагаше да види, Харват реши да отложи влизането си там за по-нататък. Това, което го интересуваше най-много, беше жертвата в дневната.

Партньорът на Кордеро ги очакваше — самодоволен, както обикновено, свеж като краставичка, с вчесана коса, избръснат и с лъснати обувки. Едва ли и той бе успял да се наспи.