Читать «Тайният орден» онлайн - страница 132

— Предвиждането ти, че следващото убийство ще се случи във Форт Хил, не се сбъдна — беше първата му реплика.

— Не започвай, Сал — обади се Кордеро.

— Защо не оставиш мозъка си да си почине, Сал — подхвърли Харват и го отмина бързо.

Кордеро го последва в дневната и тихо попита:

— Не може ли да си го спестим?

— Без да видим трупа, как бихме могли да градим каквато и да е теория?

Тя го изгледа за миг и премести поглед към партньора си във фоайето.

— Знаеш за какво говоря.

— Ще се постарая — обеща Харват и пристъпи към металния сандък. С всяка следваща стъпка усещаше и друга миризма.

— На какво мирише? — попита Кордеро, която очевидно също я беше доловила.

— На бор — отвърна той.

— Като препарата за почистване на дървени плоскости ли?

Харват само кимна и се загледа в няколко птичи пера на пода.

— Боров катран.

— И защо, по дяволите… — започна тя, но замлъкна при вида на обезобразеното тяло в сандъка.

Харват стоеше до нея и също гледаше трупа. Няколко секунди и двамата мълчаха.

— Колонистите използвали боровия катран, за да импрегнират дървения материал на корабите и въжетата. Влизал в употреба и когато искали да накажат и унижат някого публично, при което върху него посипвали перушина.

Колкото и да бе свикнал със смъртта и убийствата, дори за него гледката беше мъчителна.

— Мислиш ли, че от това е умрял? Или защото главата му е била приклещена за дъното на сандъка, който после са напълнили с катран? — попита Кордеро и докосна с пръсти стената на сандъка. — Още е топъл.

Харват намери за излишно да го докосва. Прие думите ѝ за верни. Повече го заинтересува написаното с червена боя на обратната страна на капака. Над черепа с костите и короната пишеше:Как онова, което върши тиранинът, променя обикновеното значение на думите!И отново отдолу се виждаше съкращението:С.Н.С.

— Имаш ли някаква представа какво може да означава тази фраза? — попита следователката.

Той не знаеше какъв е историческият контекст, но беше наясно защо е използван от убиеца. Бил Уайс беше споменал нещо от сорта на това, че от Резерва съвсем целенасочено са скрили много информация, за да отклонят общественото внимание. Беше готов дори да се обзаложи. А кой я беше произнесъл — нямаше и най-малка представа.

— Сам Адаме — обади се зад гърба им Сал. Държеше в ръката си смартфона си и прочете от екрана: — В писмо до Джон Питс от двайсет и първи януари 1776 година.

Кордеро не можеше да прецени дали Харват се готви да пусне поредна язвителна забележка и реши да държи разговора във фокуса на събитията.

— Известно ли ни е нещо за жертвата?

Харват знаеше кой е човекът, но реши да не го споделя с никого другиго освен с нея, а щеше да го направи, когато са насаме.

— В момента — обади се партньорът — нищо. Засега е Джон Доу, с неизвестна самоличност. Ще видим дали криминалистите ще успеят да отделят някакви отпечатъци. Ако нямаме нищо в базата данни за него, ще се наложи да пробваме със зъбния статус или реконструкция на лицето.