Читать «Тайният орден» онлайн - страница 129
Брад Тор
Самюъл се надигна и със свита между раменете глава затича с всички сили напред, не толкова към оръжието си, колкото към Уайс, който можеше да стигне пръв до него.
Оперативният бе набрал такава скорост, че когато се сблъска с Уайс, все едно локомотив удари конска каруца на железопътен прелез.
От удара на дебеловратия служител на ЦРУ столът на Уайс окончателно се разпадна и човекът отлетя назад. Главата му шумно тупна на пода и за миг му причерня пред очите. Болката беше страшна и Уайс усети, че всеки миг може да загуби съзнание. Не биваше да позволи това да се случи. Нямаше никакво време. Трябваше да се бори. Това беше единственият му шанс.
Превъртя се настрани с надеждата да изрита далеч оръжието или да удари нападателя си в глезените. Когато успя да вдигне поглед, разбра, че е закъснял. Самюъл вече стискаше пистолета си. Бе успял дори да направи две стъпки назад, но все още се мъчеше да запази равновесие. Нямаше начин Уайс да влезе в контакт с него. Бе му се предоставила възможност и той я пропиля. Самюъл отново контролираше ситуацията.
И двамата мълчаха. Единият прав, а другият — легнал на земята, те се опитваха да възстановят дишането си и да преодолеят болката от ударите. На лицето на Самюъл зееше голяма рана. Щяха да са нужни шевове, за да се затвори. Поне това бе свършил както трябва.
Съвсем не в свой стил Уайс започна да анализира нараняванията си и почти се разсмя на тази нелепост. Не му оставаше да живее и час, камо ли някой да му даде медицинска помощ.
Вероятно Самюъл бе забелязал промяната в изражението му, защото попита:
— Какво смешно има?
В този миг нечий силует изплува от мрака зад гиганта и притисна отверстието на тейзъра си във врата му.
— Ето това.
47. глава
Харват разговаря със Стареца повече от два часа. Разказа в детайли всичко, което се беше случило от пристигането му в Бостън, а после шефът му поиска да повтори всичко още два пъти. Задаваше въпрос след въпрос и очакваше Харват да докладва и най-малките подробности.
След като затвориха, Харват имаше нужда не само от аспирин, но и от питие и си взе чаша с лед от минибара заедно с две шишенца бърбън.
Това не му помогна много да се отпусне. Помисли си дали да не включи телевизора, но знаеше, че така само ще остане буден още часове наред. Добре беше да поспи поне известно време, макар че сънят му едва ли щеше да е качествен. Взе една от книгите, които Бил Уайс му беше дал, а той бе пъхнал в багажа си вчера в последния момент.
Четенето свърши работа и много скоро Харват почувства, че клепачите му натежават. Усетил, че не може да ги държи повече отворени, пусна книгата, изгаси светлината и заспа.
Почти като предишната нощ, когато телефонът му иззвъня, почувства, че се носи нанякъде. Намери опипом своя „Коболд“ на нощното шкафче и погледна колко е часът. Оказа се малко след три сутринта.
