Читать «Тайният орден» онлайн - страница 133
Брад Тор
— А за пожара? — обади се Харват. — Знаем ли нещо?
— Отиди да питаш пожарникарите. Те се върнаха отново в банята.
Харват беше сигурен, че Сал вече е хвърлил поглед на предварителните данни и нищо не му пречи да ги сподели с тях, но си замълча — бе обещал на Кордеро да си държи езика зад зъбите.
Отправи се към банята, но малко преди прага спря. Вонята беше непоносима.
— Какво имате, момчета? — попита той.
— Ти пък кой си? — попита един от следователите.
— Емили Дикинсън — троснато процеди той, смятайки, че това е единственото име, което ще накара човека да млъкне. — Кажете какво открихте?
Партньорът на първия вдигна пластмасово пликче с обгорял, почти стопен предмет, който наподобяваше електрическа запалка.
— Съвсем просто е. Таймер и запалка. Оставено е върху гумата, залята предварително с бензин или керосин. Единодушни сме, че е искал да се вдигне много дим, а не да подпали сградата.
— Смятате ли, че ще успеете да проследите тези части?
— Възможно е, но са много обикновени. Могат да бъдат намерени навсякъде. На твое място бих спрял да задържам дъха си.
Харват правеше точно това и наистина имаше нужда от глътка чист въздух. Прекоси апартамента и махна с ръка на Кордеро да го последва.
Вече навън, напълни няколко пъти дробовете си.
— Добре ли си?
— Да, но не мога да търпя тази миризма.
— Отвратителна е — сбърчи тя нос. — Защо ме повика?
— Мисля, че знам кой е убитият.
— Така ли? Как разбра? Огромна част от лицето му беше размазана, а и беше покрита с перушина.
— Това е Питър Уейлън от Чикаго. В досието, което имам за него, го описват като висок около метър и шейсет. Другият изчезнал — Ренър, е над метър и осемдесет. Не можеш да натикаш толкова висок мъж в този сандък, освен ако не го срежеш на две. Кажи на патолозите да търсят белези по коленете на жертвата, щом почистят катрана и перата. Уейлън е бил скиор. Чупил е и двете си колена и е претърпял операции. Белезите би трябвало ясно да се виждат.
— Ще им предам.
— Това значи, че остават само още двама.
Кордеро кимна.
— Как мислиш, дали убиецът смята да ги ликвидира тук в Бостън?
Подпрян на една от полицейските коли на тротоара, Харват се опита да помисли трезво.
— Честно казано, не знам — въздъхна той.
— Уейлън е отвлечен в Чикаго, нали?
— Да.
— Щом убиецът е успял да докара него тук, какво пречи да направи същото и с останалите?
Въпроса си го биваше, без оглед на факта, че и петимата изчезнали кандидати са били отвлечени в една и съща нощ, което предполагаше различни групи. Една от тях вероятно бе транспортирала Уейлън от Чикаго до Бостън. Дали и другите бяха тук? Всичко е възможно.
— Няма да се изненадам, ако са вече тук — сподели Харват.
— Едно убийство в Джорджия и две убийства, за съжаление, в Бостън. Май би се обзаложил, че са тук.
— Какво предлагаш?
— Първо — кафе — отговори Кордеро.
— А после?
— После ще се помъчим да предположим къде убиецът държи останалите двама, преди да успее да удари.
49. глава
