Читать «Тайният орден» онлайн - страница 130

Беше Кордеро.

— Убиецът отново удари — съобщи тя без предисловия.

— Чакай. Какво каза? — Харват отчаяно се мъчеше да се освободи от паяжината, в която тънеше съзнанието му. — Къде? В Бостън ли?

— Северен Бостън. Много близо до мястото, където вечеряхме снощи. Вече съм в колата. Бъди долу след петнайсет минути.

Харват беше пред входа на хотела след десет минути, а след около минута и половина се появи и Кордеро.

— Какво се случи? — попита той, докато се качваше в колата. Кордеро натисна педала на газта.

— Още едно сложно подготвено убийство като при сградата на Дървото на свободата.

— Кой е този път?

— Още нямаме идентификация на жертвата — отвърна Кордеро, докато се провираше между колите с натиснат докрай клаксон. — Щяло да отнеме време.

— Защо?

— Голяма част от плътта липсва. Сякаш са го варили до смърт.

— Варен до смърт? — повтори Харват невярващо.

— Това бяха думите на Сал. Каза, че ще видя с очите си, щом пристигна на мястото.

— Кой го е открил?

— Пожарникарите. Убиецът използвал някакъв таймер, за да предизвика контролиран пожар в банята, където подпалил автомобилна гума — излизал страхотен дим. Няма големи поражения, но изкарал ума на съседите.

Няма по-добър начин да привлечеш нечие внимание. Гумите горят с гъст щипещ черен дим. Харват бе видял да горят достатъчно такива гуми в страните от Третия свят. Човек никога не може да забрави противната миризма.

— Криминалистите ще имат нужда от зъбните статуси на двамата мъже от твоя списък — уточни Кордеро.

— Да те сварят до смърт е доста необичайно, същото важи и за автомобилната гума, но как може да сме сигурни, че е дело на нашия убиец?

— Защото… — започна тя, но замълча за кратко, за да избегне сблъсък с кола, която не ѝ даде път, и се наложи Кордеро да натисне рязко спирачки — … убиецът е оставил бележка и рисунка.

— Череп с кости и корона над тях?

— Да.

— Знаеш ли нещо за адреса, на който отиваме? Да е забележителен с нещо?

— Аз поне не знам — поклати глава тя. — Не е едно от местата, покрай което минахме снощи.

— А нещо за квартала?

— В непосредствена близост е до Флийт Стрийт и Гардън Корт. Мисля, че някъде там е била родена майката на Джон Кенеди или е израснала там, нещо такова.

Нещо такова…Какво общо можеше да има Роуз Кенеди с вендетата срещу Резерва? И защо убиецът е променил така внезапно тактиката си? Имаше нещо друго.

Когато пристигнаха, тясната Гардън Корт беше блокирана и в двата края от полицейски коли, а сградите от двете страни на улицата бяха облени от светлините на служебните коли.

— По-добре да паркирам тук — обади се Кордеро, — иначе ще блокират и нас вътре в заграждението.

Харват се съгласи и след като паркираха колата, двамата продължиха пеш.

— Успя ли да поспиш? — попита той, докато си пробиваха път към местопроизшествието.

— Малко. А ти?

— Почти никак, но ще се оправя.

— Ще си вземем кафе по-късно — обеща Кордеро.

Улицата беше еднопосочна и паркирането беше разрешено само от едната страна, повечето от пристигналите превозни средства бяха спрели на тротоарите, за да не пречат на движението и на пожарните коли.