Читать «Тайният орден» онлайн - страница 128

— Ще бъда ли освободен след това? — попита Уайс.

Оперативният от ЦРУ поклати глава и свали ластика от „свинските опашки“.

— Съжалявам.

— Аз също.

Самюъл пристъпи напред и с движение, което само по себе си нямаше нищо общо с едрата му и на пръв поглед тромава фигура, грабна кичур коса от главата на своя пленник и дръпна рязко главата му назад към облегалката на стола.

Целта беше да обърка и стъписа човека и точно този ефект постигна. Преди Уайс да се усети какво става, Самюъл вече бе закрепил неподвижно белезниците му за облегалката на стола с няколко от пластмасовите „свински опашки“. Идваше ред на краката.

Самюъл заобиколи стола и застана лице в лице със своя пленник, чиито клепачи потреперваха като прекалено здраво затегнати щори, докато главата му бе килната настрани. Грабна левия му глезен и с удар го залепи за единия крак на стола. Готвеше се да го стегне около крака на стола, когато нещо тежко и твърдо се заби в лицето му, предизвиквайки неистова болка, от която направо му причерня.

В първия миг дори не разбра какво става, но когато раздиращата болка стисна мозъка му, той осъзна, че Уайс го е ударил с глава. След това, с все така стегнати за облегалката на стола извити назад ръце, скочи и побегна.

Самюъл посегна към гърбицата на носа си — беше счупен и обилно кървеше.

— Разбирам защо се наложи да го направиш, докторе — провикна се той, докато се изправяше и вадеше пистолета си. — И ти прощавам, както се надявам, че и ти ще ми простиш за това, което ще бъда принуден да направя сега.

Оперативният от ЦРУ се огледа, в това време мозъкът му трескаво работеше. Жилището беше просторно, но не чак толкова, че мъж с ръста на Уайс да се скрие, особено след като за него е закачен и стол. Естествено бе да потърси прикритие, а след това и някакво оръжие. При условие, разбира се, че успее да освободи ръцете си.

Самюъл се спря на библиотеката и редиците метални стелажи. Осигуряваха най-близкото и най-вероятно място за укритие. Той пристъпи напред предпазливо, като на почти всяка стъпка се спираше, за да се ослуша. Нужно му бе да чуе само лекото изскърцване на дървения стол под тежестта на Уайс или драсването на стъпалата му в пода, за да разбере местонахождението му.Стъпка. Стъпка. Пауза. Стъпка. Стъпка. Пауза.Ето, чу нещо.

В дъното на следващата пътека между стелажите някаква книга падна на земята. Там трябва да беше.

Самюъл се спусна между двата стелажа, но не бе стигнал и на половината път, когато чу как метал стърже в метал и цялата стена с книги се посипа върху него.Уайс се опитваше да обърне стелажа върху него с надеждата, че ще го събори на земята.

Плешивият се затича с всички сили напред, докато лавината от книги се сипеше върху него и успя да се измъкне от ръба на металния стелаж едва на сантиметър при сгромолясването му.

Просна се на земята, брадичката му се заби в настилката, а оръжието му излетя напред и се приземи на известно разстояние от него. Отново видя звезди от удара, но видя и Уайс.

Мъжът правеше всевъзможни усилия да строши дървения стол и да се освободи. Погледите на двамата се срещнаха и в следващия миг отскочиха към пистолета. Уайс беше по-близо и макар да бе все още привързан за стола, той все пак беше отчасти строшен и всеки момент докторът можеше да се освободи.