Читать «Тайният орден» онлайн - страница 127

Нямаше представа дали това, че ги принуди да почистят, щеше да даде някакъв резултат. По-скоро — не, но Уайс бе убеден, че беше прав да настоява за това. Толкова малко хора си правят труда да свършат онова, което се полага.

Вдигна кофата и се прибра заедно с метлата и лопатата.

Усети присъствието на чуждия човек миг преди онзи да излезе от сянката с насочен към гърдите му пистолет.

— Добро утро, доктор Уайс.

Уайс благоразумно не понечи да извади беретата си. Щеше да е проснат мъртъв на земята, преди да успее да го свали от колана. Вместо това отговори любезно:

— Драго ми е да те видя отново, Самюъл.

46. глава

— Всичко освен боксерките? Сериозно ли говориш? — попита Уайс, след като предпазливо, макар и с неохота предаде оръжието си и фенера.

— Моля, приеми го като знак на уважение — отвърна Самюъл, но продължаваше да стои все така почти скрит в сумрака, на безопасно разстояние.

— Ако наистина искаш да ми покажеш уважението си, Самюъл, защо не ми кажеш защо си тук?

— Ще имаме много време за разговор, доктор Уайс. В момента ще бъда благодарен, ако ми съдействате.

Уайс се подчини. Свали обувките, дънките, фланелката и с вдигнати нагоре ръце се обърна с лице към Самюъл. Наемникът му нареди да извърне лице от него, изви ръцете му назад с дланите нагоре. Нареди също да гледа към тавана и да се наведе напред. Да разтвори крака широко, толкова широко, че Уайс почти загуби равновесие. Точно в този миг Самюъл нанесе първия си удар.

Първата гривна на белезниците стисна китката му толкова бързо, че дори да искаше, Уайс не би могъл да реагира. Болката беше прерязваща. Самюъл приложи толкова сръчност и сила, че коленете на Уайс се подкосиха и той се строполи на земята. И най-опитните полицаи не можеха да се мерят с бързината, с която Самюъл овладя пленника си и закопча белезниците.

Уайс чу нареждането кое коляно да свие и на три отново беше на крака. Един аматьор просто би хванал веригата между гривните и би дръпнал рязко нагоре, но така само щеше да рискува да измъкне ръцете от раменната става. Самюъл не беше аматьор.

Старателно и систематично поведе Уайс към вътрешността на помещението. Чудесно знаеше, че неговият пленник не е случаен човек и вероятно на много места в къщата му има оръжие. Недалеч от мястото, където Уайс поправяше мотоциклетите си, Самюъл бе поставил стол. Помоли го да седне на него и той се подчини.

— Ще говорим ли сега?

— Да, докторе — кимна Самюъл. — Ще говорим.

— Предполагам, имаш списък с въпроси, на които очакваш отговори?

— Така е.

— И какво ще получа в отплата? — поиска да знае Уайс.

— От уважение и професионална вежливост — подхвана наемникът, докато развързваше кожена торба, пълна с инструменти от неръждаема стомана, както и с пластмасови белезници от типа „свински опашки“, пристегнати с ластик — няма да ви причиня болка.

— Много любезно, Самюъл. Болката е нещо, което никой от нас не обича, нали?

— Така е, докторе.